Механизмът на телескопа изщрака и той се закова на статива. Чичо Артър слезе от малката площадка, на която бе монтирано устройството. Можеше да се разходи надолу по кея и да види как върви риболовът. Пресният въздух щеше да му подейства добре. Но точно в същия миг зърна племенника на Наоми — Ендрю Ванберген, който хвърляше въдицата си редом с младия Пикет и двамата гръмогласно се смееха. Очевидно още не го бяха видели. Май щеше да бъде най-добре да ги остави да се занимават. Пикет имаше навика да задава твърде много въпроси. А котлето вреше и около него се бяха събрали прекалено много готвачи. Излишно бе и Пикет да се приближи със солницата в ръка. Той беше добро момче — и двамата бяха свестни — и времето им щеше да дойде. Но не още. Щеше да ги остави да ловят риба.
Качвайки се в колата си, той забеляза, че Пениман е подхванал разговор с един от идиотите приятели на Ендрю. Пениман явно бе стигнал до ръба на отчаянието. Той забавляваше човека с фокуси с монети. Чичо Артър седна на седалката и се замисли за около минута, после отново хвърли поглед към морето и безшумно се отдалечи с колата си от кея надолу към „Мейн стрийт10“.
Още същия следобед леля Наоми беше посетена от доктор.
— Страшно се е изплашила — прошепна докторът, когато Ендрю надзърна през вратата. После излезе на стълбищната площадка и бутна вратата зад себе си. Ендрю тъжно поклати глава, криейки плика с шоколадови бонбони зад гърба си. Докторът направи пауза, колкото да свали очилата си, после бавно и внимателно започна да ги бърше с къс от хартиена салфетка, сложи ги отново, леко примижа, пак ги свали и ги избърса допълнително, превръщайки обикновените си действия в своеобразна драма. Ендрю го гледаше, насилвайки се да издържи.
— Да не става от леглото — това е моят съвет. Но ще й трябва и спокойствие — докторът беше пълна нула. Ендрю веднага го прозря. Нещо в погледа му го издаваше и сякаш казваше на света: „Не знам нищо по който и да е въпрос, затова ще се престоря на много загрижен“. Беше идеалният лекар за леля Наоми, която искаше лекар, който да не знае нищо. Един свестен лекар на негово място просто щеше да я посъветва да стане от това легло, да спре да хленчи, да изхвърли котките и да проветри стаята в продължение на една седмица.
Докторът почти не притежаваше брада, сякаш бе еволюирал за едно поколение от рибите. Косата му бе окапала на две симетрични места, така че бе плешив като лешояд над челото и в самия център на главата си и вчесваше тясната ивица коса, останала му между двете голи петна така, че половината падаше напред, а другата половина бе заметната назад. Това го правеше да изглежда като че ли е нахлупил рядък вид вносна шапка.
Този човек преглеждаше по домовете срещу чудовищна такса, която леля Наоми с удоволствие заплащаше. Ендрю беше доволен, защото в противен случай именно на него щеше да се падне задачата да я превози през града до кабинета на доктора. Доктор Гарибалди, така беше името му. Въпреки знойната жега бе облечен в черен костюм и носеше вратовръзка.
— Има нужда от движение, нали разбирате — каза той, поглеждайки странично Ендрю като човек, разкриващ тайна, която не бива да бъде споделяна.
— Ясно, почивка в леглото и раздвижване — кимна Ендрю и попита: — А шоколад може ли да яде?
Докторът енергично поклати глава:
— Не бих я посъветвал. Много е калорично за нея.
— Алкохол?
— Не повече от чаша сухо бяло вино с яденето.
— Какво точно й има — поинтересува се Ендрю, — освен, че е инвалид?
— Ами — започна докторът — сложно е да се обясни на неспециалист. Вените и артериите, нали разбирате, са като малки тунели, ако мога да се изразя така, за да може кръвта да… как да ви кажа?… да преминава през тях, може би. — Той направи жест с двете си ръце, прекарвайки едната през другата, като кола минаваща през тунел. — Следвате ли мисълта ми? — попита той. Ендрю се усмихна и кимна. — Когато човек е млад, в тях има известна еластичност, не много по-различна от тази на гумен маркуч.
Ендрю широко разтвори очи, смаян от дълбоките познания на доктора в сферата на анатомията.
— Аха-а-а… започвам да схващам — каза той. — Еластичност?
— Да, наистина. Налягането, разбирате ли. Сърцето е като помпа…
— Всичко това има библейски прецедент, струва ми се… на тази еластичност. При изгонването на евреите, ако не греша.
Докторът остро го погледна и поклати глава, сякаш не разбираше съвсем добре.
10