— Това, което прави нещата напълно ясни — обясни Джонсън, избърсвайки лицето си със салфетка, — е, че когато тези обекти се появят, те винаги се описват в контекста на съответната епоха. Схващаш ли какво имам предвид?
— Не — отговори Пикет.
— Искам да ти кажа, че и преди сто години те са били нещо не чак толкова необикновено, нали? Но тогава са изглеждали като каруци със сено и са имали криле, пропелери или гребни колела. Прочетох едно описание на жител на Сиу Сити в Айова, който твърдял, че е видял въздушен кораб — обърни внимание, в 1896 година! — с формата на индианско кану с надут балон над него. От кораба се спуснала кука, която го закачила за дъното на панталоните му и го повлякла през пасбище с крави — Джонсън се усмихна пак, после се засмя на глас и се затресе от въодушевление. Хвърли остър поглед към останалото в чинията му яйце и го наряза на парчета с ръба на останалата коричка. — Пасбище с крави!
— Все още не съм сигурен, че разбирам какво искаш да ми кажеш — проговори Пикет. — Историята е забавна, но…
— Нали? — прекъсна го Джонсън. — Сега се концентрирай. Не е трудно да се схване. Уверявам те, не е.
Пикет седеше с каменно изражение.
— Разбираш ли — продължи Джонсън, размахвайки коричката, — такива са били нещата през 1896. През 1925 историята е подобна, но вече няма канута, няма пропелери и гребни колела. Тогава се появяват онези тумбести ракети, които познаваш от кориците на пълп-списанията14. След това идват чиниите, а днес се говори за цилиндрични кораби, изработени от блестящ метал, които се движат много, много бързо. И какво следва? Това е важното! Че всичко е заблуда, игра на въображението, измишльотина. Ако не беше, в описанията щеше да има някаква логика. Както и да е, разказах ти най-същественото от есето.
— Кой е авторът? — поинтересува се Пикет, продължавайки да седи много неподвижно и да разбърква кафето си.
— Азимов. С него малко трудно се спори. Неумолима логика, поне от моя гледна точка. Прави на нищо и никакво цялата шумотевица около НЛО. Ти какво мислиш? — той се наклони напред, за да зададе въпроса си през Пикет към Ендрю.
— Страхотно — каза Ендрю. — За мен въпросът е приключен.
Пикет погледна възмутено Ендрю, а после се обърна към Джонсън, вече разгорещен. За Ендрю нещата бяха напълно ясни. Пикет щеше да избухне. Джонсън винаги съумяваше да го провокира. По тази причина се отказаха да посещават литературния кръжок. Целта му бе да накара Пикет да влезе в спор, да го докара до бяс в евентуалния разговор, а после Джонсън щеше да си отиде, подсмивайки се, и явно спечелил.
— Очевидно е, че те са се появявали в различни кораби — възкликна Пикет. Закуските им пристигнаха и Ендрю започна да се храни, но Пикет не обърна внимание на храната. — Та в това е цялата красота. Те не искат да се издават, за Бога. Става дума само за маскировка, ето за това става дума. Изобщо не би ме изненадало, ако онези пришълци, които са влачили с куката по пасбището твоя човек, са същите, които се появиха в летящото яйце преди шест години над Сан Франциско. И защо не? Ако разполагат с технология, която им е позволила да долетят дотук от звездите, то те определено ще имат и технологията да построят каквито си искат летателни апарати. Господи, помисли си за Детройт, например. Там в понеделник могат да построят камион, а във вторник от конвейера ще слезе автомобил с гюрук и в това няма нищо удивително. Нещо повече…
Но на Пикет не бе даден шанса да довърши, защото Джонсън изведнъж престана да му обръща внимание, повика сервитьорката и се захвана да урежда сметката си. После остави на бара четвърт долар като бакшиш и почеса крайчеца на носа си.
— Знаеш ли какво е имало във въздушния кораб? — попита той, усмихвайки се на Пикет и Ендрю.
Пикет объркано примигна.
— Какво? Какъв въздушен кораб?
— Онзи в Айова, над пасбището с кравите. Прасета. Това е разказал човекът. Били прасета. Откраднали му парите… и една рядка монета сред тях. Такива са думите му. Мога да се закълна. Бил обран от прасета. Разбира се, така историята се пръска по шевовете си, нали? Много е просто. Не е необходимо да си Шерлок Холмс, за да сглобиш истината. Според мен той просто се е натъкнал на прасетата. Вероятно те са били на пътя и са го съборили в канавката. Това обяснява защо панталоните му били скъсани. Загубил е някакви пари, сред тях може и да е имало някоя сребърна монета, които по начало не е трябвало да са в него, защото жена му планирала да напазарува с тях. Може да е смятал да ги даде за бутилка, кой знае. Е, не е можел просто да стане, да се прибере у дома и да си признае всичко, нали? Прасетата и така нататък. Нали е щял да изглежда като глупак. Затова е измислил цялата история от игла до конец: прасета-пришълци, куки, които го влачат по пасбища с крави, редки монети. Превръща се в герой, а не в глупак, и вече не е онзи жалък нещастник, посмачкан от прасетата. — Джонсън спря, изгледа ги внимателно и после уверено кимна с глава: — Монетите от джоба му са се изсипали във водата в канавката, където се е изцапал. Решил да обясни всичко с най-голямата лъжа, която бил в състояние да измисли, знаейки, че хората ще се хванат. Винаги така става — колкото е по-невероятно, толкова по-добре. Но помнете ми думите, джентълмени, можете спокойно да се обзаложите, че жена му много-много не му е повярвала. Прав ли съм? Да, прав съм. Абсолютно прав! Няма съпруга, която да не е десет пъти по-проницателна от слушателите. Какво мислиш, Ендрю?
14