Ендрю се притесни. Хубав номер, нямаше никакво съмнение, но той не схващаше какво иска да му каже Пениман. Все пак се усмихна, извади монета от своя джоб — петцентова — и започна да я балансира във вертикално положение на върха на пръста си. Започваше да възприема тази среща на предната площадка като своеобразно състезание, като едно изпитание на ума, хармонията или логиката, сякаш те бяха съревноваващи се ученици в школа за рядка разновидност на бойните изкуства, които се обучаваха да пристъпват крадешком по оризова хартия, без да вдигат никакъв шум или да пазят равновесие на един крак подобно на блатна птица.
Пениман кимна при вида на изправената монета и одобрително се усмихна, когато Ендрю изви ръка, оставяйки монетата да се търколи по наклонения му пръст, после по ръба на дланта му, след това по лакета, излитайки във въздуха, преди да я улови. Той леко се поклони. Като цяло изпълнението му превъзхождаше номера с търкалянето по ставите на Пениман. Ай финала му с ръкава беше направо аматьорски. Всеки би могъл да го направи.
Пениман не каза нищо. Той отново измъкна отнякъде своя четвърт долар и с безкрайно сериозно изражение на лицето започна да го напъхва в ухото си. И изведнъж, страшно изненадан, го извади от устата си, затвори го в шепите си, раздруса ги, отвори ги и със смайване установи, че е изчезнал.
Евтин номер, помисли Ендрю, питайки се дали може да си спомни някой друг фокус с монета. Някъде в кутия от обувки, превързана с канап, имаше петцентова монета със занитен на нея пирон. Идеята беше монетата да се закове на пода, след което можеше да умреш от смях, гледайки хората, опитващи се да я вдигнат. Реши, че ще запомни и ще изиграе този номер на Пениман впоследствие — тогава, когато няма да заподозре нищо. В момента обаче, това не му помагаше. Той просто не можеше да си спомни никакъв фокус. Е, би могъл да закрепи четвъртинки в очите си иди десетцентови монети в ноздрите или ушите си, но съмнително бе, че Пениман щеше да се впечатли от това. Всъщност едва ли някой би се впечатлил… В най-лошия случай Пениман щеше да тъне в догадки какво бе имал предвид Ендрю. Обаче в това да пъхаш центове в ноздрите си имаше нещо лишено от достойнство.
Колебанията му видимо изтощиха Пениман, който повече не можеше да го чака да измисли нещо. Той извади един пенс от джоба на ризата си, кимна към него с глава и го пусна с плоската страна в огнището на лулата си, покривайки огънчето. Ендрю зачака, чудейки се какво по дяволите имаше предвид този човек. Пениман му намигна и в същия миг пенсът се запали — пламна за миг и угасна като погълнат от тютюна. Пениман свали лулата и се поклони, признавайки себе си за победител.
Ендрю, кавалерски поклати глава със съжаление, бесен на себе си, че се бе хванал на номера с горящата монета. Тя очевидно бе евтин фалшификат, купен за петдесет цента в магазин за предмети, с които да си направиш шега с някого — един пенс, пресован от изсушен тютюн. Та нали тъкмо затова го държеше в джоба на ризата си вместо в този на панталоните, където без съмнение щеше да се натроши. Нищо чудно Пениман да имаше цяла шепа подобни монети, които вадеше и възпламеняваше с цел да впечатли непознати или да повлияе някак си на конкурентите си в света на внос-износа. Сигурно ги бе купил на Изток след като му бе писнало да се учи как да сгъва хартия.
— Голяма работа си ти — обади се Пениман, плесна се по коляното и се облегна в стола си. — В теб има нещо… как да се изразя?… нещо игриво. Харесвам тази черта в хората. Не се среща толкова често. Всички са така отвратително сериозни — той изръмжа последната дума, за да изрази насмешката си, после изчука лулата си и наново я запали, издухвайки огромен облак дим към покрива на верандата. — Пътувал си, нали?
— Е — каза Ендрю, бесен, — не кой знае колко. Към Средния запад. Или по-скоро откъм Средния запад насам. Прекарах също известно време и в Канада. Роуз и аз успяваме понякога да отскочим до Сан Франциско. Обожаваме Сан Франциско.
Пениман кимна:
— Имам партньори в Китайския квартал. Живях там известно време. Значи, не си напускал континента, така ли?
— Не, освен Канада… — започна Ендрю. После спря, улови се, че е казал глупост и вътрешно пребледня. — Не. Бих желал, естествено, но с мотела и всичко останало…