Ето го там на тревата, вдигнал поглед към примката на края на въжето, завързано за тръбата. Тя бе обхванала здраво шията на гипсова статуетка на котка, чиито червени очи светеха под лунната светлина. Ендрю Ванберген беше рискувал живота и репутацията си, за да отвлече от шкафа една боядисана гипсова котка в един часа посред нощ. Той сви рамене примирително. Съдба. Боговете сигурно са се посмели. Пикет без съмнение щеше да погледне на ситуацията откъм комичната й страна. Също и чичо Артър. Кен-или-Ед хвърли котешката глава в храстите и подпря тръбата на един клон на камфоровото дърво, поклащайки глава отново в знак, че просто не може нищо да разбере, сякаш случилото се надминаваше всичко мислимо.
Приглушеният глас на Роуз отново стигна до него:
— Слизаш ли, миличък? — попита жена му неочаквано, сложи ръка над очите си и се взря между клоните.
Той изчака един момент и после се обади:
— Не, след малко. Ще изчакам. Онзи може да се върне. Нищо чудно точно в този момент да дебне наблизо. Почакай! Какво е това? Към магистралата!
Кен-или-Ед тромаво се обърна, огледа се с див поглед за евентуални крадци. Пениман гледаше безучастно, след това промърмори нещо и тръгна да се прибира. След като не намери нищо, срещу което да се изправи, Кен-или-Ед се върна по улицата на моравата. После обясни на висок глас на съпругата на Ендрю какво най-вероятно е направил крадецът при дадените обстоятелства. Сподели, че на младини е бил полицай, което в ситуации като тази било от полза. Ендрю обърна очи към небето и се заслуша от дървото, потръпвайки отново под бриза. Различаваше с труд темето на жена си.
— Сигурна съм, че е така — съгласи се Роуз дипломатично, после се извини и каза „Не се бави“ на скрития в клоните на дървото Ендрю. „И не се захващай с него самичък! Просто извикай. Ние сме достатъчно, за да ти помогнем, затова забрави за всякакъв глупашки героизъм.“ Ендрю почувства прилив на нежност след думите й. Беше прозряла всичко, сякаш той бе от стъкло. Знаеше, че е така. Не бе успял да я подведе, но за момента не искаше да повдига въпрос.
Заслужаваше по-добър съпруг от него. Той реши да обърне нова страница в живота им. От утре. Може би щеше да започне с боядисването на гаража. Наистина имаше нужда. Мисълта за това го вкисна. Е, все щеше да направи нещо. Проследи с поглед Роуз, която мина по стъпките на Пениман и затвори входната врата зад себе си. Озовал се сам на ливадата, Кен-или-Ед тръгна да се прибира и за последен път погледна примижал нагоре към върха на дървото, сякаш все още не напълно убеден, че там има някой. В този миг се затръшна и прозорецът на леля Наоми и Ендрю най-сетне остана самичък под процеждащата се през листата лунна светлина, скрит в короната на дървото, заслушан в плахото чуруликане на нощните птици и едва доловимото плискане на вълните.
Семейството на Ендрю бе дошло тук от Айова. Всички бяха холандци със забележителни фамилни имена. Роднините му бяха дузини: лели, чичовци и братовчеди, както и всякакви други, родствените връзки с които така и не му бяха обяснени докрай.
Същото се отнасяше и за фамилията на Роуз с тази разлика, че те бяха холандци с примес на шотландска кръв. Двамата с Роуз бяха израснали в Елтън и се бяха оженили по любов. След това дойдоха фермите, царевицата и непрекъснатото преместване в посока на Колорадо и Калифорния. Постепенно фамилията се разпръсна. Подобно на старите филми, този процес имаше и своите велики моменти, но само ако си взел участие в тях. Имаше и други фрагменти — в по-голямата си част не особено интересни дори и за пряко замесените — в които имаше някакъв по-особен смисъл. Ендрю беше почти сигурен в това. Биймс Пикет би бил абсолютно уверен. Тези моменти не преставаха да излизат на фокус в мътното течение на изтеклото време, отказвайки да потънат и бъдат отнесени в сивото море на забравените спомени. Ето така се развиваха нещата: рухването на империите; новините на първа страница; тъпотиите, изливащи се от телевизионния екран — все неща, които не бяха нищо, наистина нищо, освен една фалшива следа.
Но съществуваха и такива, които имаха значение: начинът, по който бе подстригана брадата на даден човек; подозрително навременното откриване на забравени пари в захвърлен портфейл; подслушаният разговор между двама рибари в утринната мъгла, когато един от тях изважда от океана с мрежа за раци бележка с размит мастилен надпис. О, нещата имаха своята скрита логика.