- Стив няма нищо против да ни помогне, въпреки че конкурсът по мерене на онази работа продължава - отбеляза партньорът му, като кимна по посока на все още спорещите им началници.
- Само кажете какво ви трябва! - заяви веднага Бучински. - И аз нямам търпение да закова тези мръсни кучи синове.
„Добро начало" - помисли си с благодарност Райли.
- На първо време имаме нужда от очи и уши на улицата - отговори той. - Точно вие разполагате и с необходимите хора, и с необходимата мрежа.
- Вече сме задвижили всичко. Ако трябва, ще взема и няколко души от конните патрули - обеща Бучински.
Точно до Деветнадесети участък се намираше Сентрал Парк, така че конните патрули бяха задължителна част от ежедневната им работа. Райли се запита дали не съществува връзка между тях и случая в музея и си отбеляза мислено да провери.
- Няма да са ни излишни и помощници за разговорите с очевидците - обяви Райли.
- Да, наистина. Затънали сме до уши в свидетели - добави Джордано, като кимна по посока на голямото стълбище. Повечето от офисите на горния етаж в момента функционираха като стаи за снемане на свидетелски показания.
Райли вдигна поглед и забеляза агент Амелия Гейнс, която тъкмо слизаше по стълбището от галерията. Джансън бе назначил красивата, амбициозна червенокоса жена за отговорник по снемането на свидетелските показания. Което си беше съвсем логично, тъй като никой нямаше нищо против да разговаря с Амелия Гейнс. След нея вървеше някаква блондинка, която носеше на ръце свое малко копие. Райли предположи, че сигурно момиченцето е нейна дъщеря. Детето изглеждаше заспало.
Райли погледна отново лицето на блондинката. Обикнонено магическото присъствие на Амелия правеше всички останали жени около нея напълно незабележими. Не и тази обаче.
Дори и в настоящето ѝ състояние, в нея имаше нещо абсолютно хипнотизиращо. Погледите им се срещнаха за миг, след което тя сведе очи към боклуците и отломките в краката си. Която и да бе тя, повече от ясно бе, че е сериозно разтърсена от преживяното.
Райли се загледа след нея как се насочва към вратата и как се чуди къде да стъпи. Следваше я друга жена, по-възрастна, която също приличаше на нея. Не след дълго трите напуснаха музея.
Шон Райли се обърна към колегите си и пренасочи отново вниманието си към въпроса, който обсъждаха.
- Първите рутинни разпити обикновено са чиста загуба на време, но все пак сме длъжни да действаме според правилата и да говорим с всички.
- В случая загубата ще бъде особено голяма. Цялата проклетия е записана на видео - отбеляза Бучински и посочи към охранителната система на музея. - Да не говорим пък за прекрасното отразяване на външните събития, което дължим на телевизионните екипи.
Опитът на Райли го бе довел до извода, че високотехнологичната охрана е отличен помощник при високотехнологичните престъпления. Ала никой не беше предвидил такова нискотехнологично появяване на рицари на коне.
- Страхотно! - кимна той. - Значи пуканките са от мен.
6
От мястото си край огромната махагонова маса кардинал Мауро Бруньоне огледа високия таван на залата, разположена близо до сърцето на Ватикана, изучавайки лицата на своите събратя кардинали. Въпреки че беше с най-висок ранг от присъстващите, Бруньоне целенасочено избягваше да седи начело на масата. Харесваше му да създава усещане за демокрация в съвета, макар да бе наясно, че всички ще се съобразяват с него. Той знаеше този факт и го приемаше - но не от гордост, а поради чист прагматизъм. Комитетите без водачи никога не постигаха нищо.
Ала точно тази безславна ситуация не налагаше нито комитет, нито водач. Беше нещо, с което кардинал Бруньоне беше принуден да се справи съвсем сам. Стана му ясно още в мига, в който зърна водещите новини по телевизионните канали.
Накрая погледът му спря върху кардинал Паскуале Риенци. Въпреки че беше най-младият в конклава, Риенци беше най-близкият му довереник. Подобно на останалите кардинали около масата, и той четеше доклада пред себе си. Но внезапно вдигна очи и срещна погледа на Бруньоне. Блед и лоялен както винаги, младият мъж автоматично се прокашля.
- Как е възможно да се случи подобно нещо?! - възкликна като по команда един от събралите се. - В сърцето на Ню Йорк! В „Метрополитън"!... - И поклати невярващо глава.
„Колко глупаво невежи са моите събратя за света навън! - помисли си Бруньоне. - В Ню Йорк всичко може да се случи. Нали унищожението на Световния търговски център го доказа?!"
- Добре, че поне архиепископът не е ранен! - изрече тържествено друг.
- Доколкото става ясно, крадците са успели да избягат. И полицията все още не знае кой стои зад това... светотатство? - обади се трети.