Беше ѝ необяснимо познато. Смирената му простота скриваше значимостта на съдържанието му. Вече цялата трепереща, тя повдигна леко корицата и надзърна в съдържанието на първия пергаментов лист. Буквите бяха поизбелели, но все още се четяха. Доколкото можеше да прецени, съдържанието на дневника беше непокътнато. Нещо у нея ѝ подсказа, при това с абсолютна категоричност, че тя е първият човек, който зърва това митично съкровище на тамплиерите от онзи миг преди близо хиляда години, в който то е било поставено в мощехранителницата от Великия магистър Уилям от Божьо и поверено на Емар от Вийер.
Само дето вече въобще не беше митично. Беше си съвсем истинско.
Много предпазливо, неспособна да устои на изкушението да погледне по-подробно, Тес разтвори дневника и взе в ръка един от листите пергамент. Веднага разпозна познатия, кафеникав нюанс на мастилото, което са използвали по онова време - смесица от сажди, смола, винена утайка и мастило от сепия. Почеркът беше труден за разчитане, но въпреки това тя разпозна няколко думи - напълно достатъчни, за да разбере, че е написано на арамейски. Беше срещала този език няколко пъти преди, макар че по принцип не го знаеше.
Застина, приковала поглед върху ръкописа в ръцете си.
Арамейски.
Езикът, който е говорил Исус.
Сърцето ѝ вече биеше в ушите. Вторачи се отново в пергамента и разпозна още няколко думи.
Много бавно, почти без желание, тя започна да осъзнава точно какво държи в ръце. И най-вече - кой първи е докоснал тези листи от пергамент, чия ръка е изписала тези думи.
Това беше дневникът на Исая от Назарет. Изповедта на един човек, когото целият свят познаваше като Исус Христос.
83.
Сграбчила здраво подвързания в кожа дневник, Тес тръгна бавно назад по плажа. Слънцето вече залязваше, последните му лъчи надничаха иззад сивата облачна стена, която продължаваше да виси над хоризонта.
Беше решила да не взема със себе си ковчежето, за да не привлича излишно вниманието на хората. Скри го зад един голям камък, за да се върне за него на следващия ден. В съзнанието ѝ продължаваха да бушуват импликациите на онова, което държеше в ръцете си. Защото то не беше ня каква глинена делва. Не беше дори Троя, нито Тутанкамон.
Беше нещо, което би променило целия свят. И затова към него трябваше да се подхожда с изключително внимание. Меко казано.
Когато наближи първите къщи на Маратунда, Тес си съблече жилетката и уви с нея малкото пакетче. Двамата рибари вече си бяха тръгнали, но тя завари друг човек, който веднага я позна и се съгласи да я откара до къщата на доктора.
Когато влезе, Мавромарас се втурна задъхано и с широка усмивка извика:
- Къде бяхте? Къде ли не ви търсихме! - И преди тя да изрече лъжата, която беше измислила, той вече я буташе напред към стаите горе. - Елате, бързо! Някой очаква да ви види!
От леглото я гледаше Райли. Маската му беше свалена, а върху изсъхналите му устни се виждаше храбър опит за усмивка. Беше подпрян на три големи възглавници. Тес усети, че нещо в нея се преобръща.
- Здрасти - изрече тихо той.
- Здрасти - кимна тя и по лицето ѝ се изписа облекчение.
Почувства радост, каквото не бе изпитвала никога преди. Обърна се и като се опитваше да не привлича вниманието на лекаря и Елени, постави небрежно увитата си жилетка на малкото шкафче до леглото. После се приближи към Райли и погали нежно челото му. Погледът ѝ се плъзна по разраненото му лице и усети, че трябва да прехапе устни, за да не се разплаче.
- Радвам се, че отново си при нас - изрече тихо. Той сви рамене и очите му като че ли светнаха.
- От този момент нататък аз ще избирам къде ще прекарваме ваканциите си, става ли?
Лицето ѝ светна и този път не успя да прикрие сълзите си.
- Става. - После се обърна и отправи плувнал в сълзи поглед към доктора и съпругата му. - Благодаря ви! Аз... и двамата ви дължим живота си. Не знам изобщо как ще можем да ви се отблагодарим!
- Глупости! - махна с ръка доктор Мавромарас. - Тук си имаме една пословица, в която сс казва: „Няма нужда да благодарим за нещо, което е дълг". - После се обърна към Елени и двамата си размениха многозначителни погледи. - Сега ще ви оставим - изрече меко той. - Сигурен съм, че имате много, за което да си говорите!
Тес го видя как се обръща, за да излезе. Спусна се към него, прегърна го и го дари с по една целувка и на двете бузи. Въпреки тъмния си тен Мавромарас видимо се изчерви. После се усмихна скромно и излезе от стаята. Елени го последва.
Тес се обърна, за да се върне при леглото на Райли, и забеляза сгънатата жилетка, която стоеше като бомба с часовников механизъм на шкафчето до него. Почувства се ужасно, задето ѝ се налагаше да мами - както и тези благородни хора, които им бяха спасили живота, така и Райли. Нямаше търпение да му каже за находката си, но знаеше, че точно сега не е моментът.