Отвори леко клепачи, после отново ги затвори.
- Извинявай - промърмори едва чуто. - Май ще трябва да оставим този разговор за по-късно.
Тес се загледа в Райли как потъва в дълбок сън и усети, че и на нея самата ѝ се доспива.
Спомни си за шегата, с която я беше посрещнал - че той щял да избира ваканциите им оттук нататък. Тази мисъл докара усмивка на лицето ѝ, но тя веднага поклати глава. Каза си, че сега има нужда точно от това - от почивка. И веднага разбра къде иска да я прекара. Съвсем изненадващо, Аризона ѝ се стори като рай. Реши, че щом се върнат в Съединените щати, веднага ще отиде там. Въобще не си представяше точно сега да влезе в кабинета си и да заработи. Просто в Ню Йорк ще се прикачи на друг самолет и ще отлети при дъщеря си. А ако на Гирагосян или на някого другиго в института това не им харесва, тогава да вървят по дяволите.
В този момент ѝ хрумна, че и югозападните щати могат да предложат интересна работа на един археолог - например във Финикс имат прекрасен музей от световна класа. Сведе поглед към Райли. Той бе роден в Чикаго и израснал в Ню Йорк - сигурно вече е пристрастен към бесния начин на живот в големия град. Запита се дали той би изявил желание да го смени за по-спокойния живот в един пустинен щат. И незнайно защо, съвсем изневиделица, това придоби огромно значение за нея. Вероятно много по-голямо, отколкото всичко останало.
Тес излезе на тераската пред стаята и вдигна поглед към обсипаното със звезди небе. Спомни си нощта, която двамата с Райли бяха прекарали сами сред планините. Дори и през деня островът беше тих, а сега излъчваше буквално неземен покой. Тишината като че ли проникна в самото й същество. В Аризона подобни нощи има предостатъчно, но не и в Ню Йорк. Помисли си за Шон и се запита как ли би реагирал той, ако тя напусне института „Манукиан" и се премести в Аризона. Може пък да вземе да го попита някой път.
Втренчила поглед в проблясващото под звездите море, тя се запита какво да прави с дневника. Той безсъмнено е една от най-важните археологически и религиозни находки на всички времена, със зашеметяващи последици за половината човечество. Ако обяви находката си, ще се превърне в най-прочутия член на археологическата общност.
Ала какво ще причини това на останалата част от света?
Трябваше да говори с някого по този въпрос.
Имаше нужда да го сподели с Райли.
Трябва да го направи на всяка цена, при това много скоро. Но точно сега той се нуждаеше от почивка. Тя също. Помисли си, че трябва да се върне в своята стая, на своето легло.
Но когато влезе вътре, усети, че няма сили. Легна на леглото и се сви до Шон. После затвори очи и не след дълго се понесе по вълните на съня.
84.
Следващите няколко дни изминаха като в сън. Сутрините Тес прекарваше с Райли, после излизаше на дълга разходка и за обяд се връщаше. Късно следобед отново излизаше, като обикновено ходеше до руините на замъка, откъдето наблюдаваше как слънцето се топи в проблясващите вълни на Егейско море.
Тази част от деня ѝ беше най-приятната. Седеше си там, размишлявайки за какво ли не, обгърната от уханието на градинския чай и лайката, което се носеше от хълма. Идиличната атмосфера я успокояваше, вдъхваше ѝ сили, даваше ѝ възможност да избяга от малката книжка в нейната стая, която непрекъснато напираше за внимание.
По време на разходките си срещаше много хора, които никога не се скъпяха за усмивки и винаги имаха време да се поспрат и да побъбрят с нея. До третия ден Тес бе разгледала повечето от малките улички и пътеки на града и вече се осмеляваше да отиде по-нататък.
Първо стигна до пасторалните пътеки на магаретата и козите, а оттам реши да изследва и скритите кътчета на острова. Веднъж бе направила дълга разходка до островчето Сан Емилианос, където бе обикаляла сред иконите на църквицата с варосани стени, а после бе крачила по плажа, наблюдавайки меланхолично морските таралежи, подредени по линията на прибоя. Освен това бе посетила и манастира Панормитис, където, за нейна огромна изненада, се бе запознала с трима атински бизнесмени около четиридесетте, отседнали в голите стаи, които ѝ бяха казали, че са дошли да си починат и да преживеят нещо, което ѝ се стори много странно - нещо, което те назоваха „подновяване".