По лицето на Ванс се изписа дълбоко разочарование, даже болка. И тогава, изневиделица, той се втурна към Тес, обгърна с една ръка врата ѝ, а с другата автоматично постави огромен водолазен нож на милиметри от него.
- Много съжалявам, Тес! - изрече той. - Но във връзка с това нещо тук съм склонен да се съглася повече с агент Райли. Ти беше права, но само първия път. Светът действително заслужава да знае истината! - Очите му засвяткаха диво, стрелкайки се във всички посоки, без да изпускат Райли. - Дай ми го! - заповяда му той. - Веднага!
- Само не прави нищо прибързано, става ли? Можеш да имаш тази проклета книга! - Подаде му я и добави: - Ето! Вземи я!
- He! - извика Tec. - He му давай дневника! Не можем да му позволим да го обяви пред обществеността! Той вече е наша отговорност! По-скоро - моя!
- Но не си струва твоя живот!
- Шон!
- Не, не си струва! - настоя той и я изгледа твърдо.
Ванс се ухили доволен:
- Сложи го на стената и се отдръпни! Бавно!
Райли постави дневника върху грубите камъни на порутения зид и се отдръпна. Ванс пристъпи напред, като притикваше неумело Тес пред себе си.
Остана неподвижен за няколко секунди, втренчен като хипнотизиран в дневника, като че ли се страхуваше да го докосне. После повдигна предпазливо корицата. Загледа се в нея, изпаднал като че ли в транс. После започна да разгръща листите един по един и да си мърмори: „Veritas vos liberabit". Хлътналите му бузи се озариха от неземно щастие.
- Наистина много ми се искаше и ти да станеш част от всичко това, Тес - обърна се нежно към нея той. - Виждаш ли?! Ще бъде прекрасно!
И в този момент Тес реши, че е настъпил моментът да вземе нещата в ръцете си. Отметна рязко ръката му от рамото си и побягна от него. За момент Ванс като че ли загуби равновесие и докато протягаше ръка, за да се залови за стената, изпусна ножа, който изпадна, затрополи по камъните и се изгуби в шубраците зад стената.
Накрая се изправи, стегна се, затвори дневника и го грабна с две ръце. Тогава видя, че Райли е застанал точно между него и пътеката, която извеждаше от руините на замъка. Беше блокирал пътя му. До него стоеше Тес.
- Всичко свърши - заяви с равен тон агентът.
Очите на Ванс се изцъклиха така, сякаш го бяха ударили в корема. Заоглежда се диво, като че ли се подвоуми за нещо, а след това прескочи ниската стена и се втурна напред през лабиринта от руини.
Райли реагира светкавично - и той прескочи стената и се втурна след него. Само след секунди и двамата бяха изчезнали зад древните стени.
- Върни се, Шон! - изкрещя Тес. - Остави го да върви по дяволите! Не си добре! Не прави глупости!
Макар че чу виковете ѝ, Райли не спря. Вече се катереше по меката почва на хълма, едва поемащ си дъх, плътно по петите на Ванс
86.
Ванс напредваше бързо по една стръмна пътека, врязана в склона на хълма. Разпръснатите наоколо дървета и маслинови горички скоро отстъпиха пред по-грубия терен на скалите и изсъхналите храсти.
Обърна се, зърна приближаващия го Райли и го изпсува тихо. После огледа обстановката. Градът вече не се виждаше. Дори и руините от замъка и старите мелници се бяха скрили от погледа му. Вдясно от него се извисяваше стръмен скат, а вляво скалите като че ли правеха остър завой и пропадаха право в морето.
Нямаше друг избор. Или трябваше да се изправи очи п очи с Райли, или да продължи напред. Предпочете второто.
Малко по-надолу Райли се стараеше да не изпуска Banc от поглед. Краката му се подкосяваха, мускулите в бедрата му вече горяха. Препъна се леко на една издатина, но успя да се задържи прав и едва не си изкълчи глезена. После се стегна, но сега пък му се зави свят. Пое си няколко пъти дълбоко дъх, затвори очи и се концентрира. Опита се да събере всичките си запаси от енергия, които му бяха останали.
Вдигна поглед към Ванс и забеляза отдалечаващия му се силует. С огромно усилие на волята накара краката си да продължат и пое нагоре по хълма.
Baнс се катереше все по-високо по хлъзгавите скали. Накрая достигна до върха на зъбера, но само за да разбере, че е попаднал н капан. Пред него се спускаше почти вертикална канара с множество издатини. Далече отдолу се разбиваха ритмично морските вълни.
Извърна се и зърна Райли, който се катереше по склона.
Агентът достигна до върха на зъбера и се озова само на десетина крачки от Ванс. Двамата мъже се вторачиха един в друг.
Ванс дишаше тежко, опитвайки се да си поеме дъх. Огледа ядосано околността, първо на ляво, а после надясно. Забеляза, че вдясно земята е по-стабилна и реши да тръгне нататък.