Райли се спусна след него.
Ванс се втурна светкавично по назъбената канара, но след не повече от двадесет метра се препъна и кракът му се заклещи в скална цепнатина. Измъкна го и продължи напред.
Като си даваше сметка, че и малкото му сили са вече на привършване, Райли съзря предоставилата му се възможност и се хвърли напред, опитвайки се да докопа глезена на Ванс. Контактът им беше незначителен, но напълно достатъчен. Ванс загуби и без това трудно поддържаното си равновесие и падна. Пълзейки на четири крака, Райли се опита да се вкопчи в краката на професора, но се оказа, че ръцете му са точно толкова отслабнали, колкото и краката.
Ванс се претърколи и се замята назад, все така стискащ в ръце дневника. Срита Райли в лицето и го запрати малко по-нататък по сипея.
На Райли му се зави свят. Чувстваше главата си така, сякаш тежеше цял тон. Точно в този момент зад него долетя гласът на Тас.
- Шон! - викаше тя. - Остави го! Ще се убиеш!
Райли я видя как се изкатерва на върха и погледна към Ванс, който не беше напреднал особено и все още можеше да бъде стигнат. Обърна съм към Тес и започна да ръкомаха.
- Връщай се! Върви доведи някаква помощ!
Ала Тес вече беше до него. Сграбчи го и прошепна:
- Моля те, тук е много опасно! Нали ти сам каза, че не си струва нашия живот!
Райли я погледна и се усмихна. И в този момент разбра с абсолютна увереност, че иска да прекара целия остатък от живота си с тази жена. Точно в този момент откъм Ванс се дочу панически писък. Обърна се, за да види как професорът се плъзга по гладката, стръмна издатина, която се бе опитвал да катери, разперил пръсти в опит да се задържи някъде, но очевидно не успя да открие никакъв процеп по полираната повърхност на черните скали.
Най-после краката му напипаха малка скална тераса. Точно тогава Райли се втурна напред, за да му помогне. Стигна до ръба и надникна. Ванс бе прегърнал с трепереща ръка каменната стена, а с другата все още стискаше дневника.
- Хвани ми ръката! - извика агентът и я протегна надолу, колкото сили имаше.
Ванс вдигна глава. В очите му се четеше истински ужас. Вдигна ръката с дневника, но между тях оставаха още няколко сантиметра.
- Не мога - пророни той.
И тогава скалният перваз под краката му започна да се рони и напълно лиши левия му крак от опора. Той протегна ръка, за да се задържи и пръстите му инстинктивно пуснаха безценното си завоевание. Дневникът излетя от протегнатата му ръка, подскочи на поредната издатина на скалата и се разтвори. Страниците се разлетяха във въздуха.
- Недей... - дори не успя да довърши Райли.
От гърлото на Ванс се понесе едно измъчено „Неее!" и той замахна безпомощно към летящите страници. И после вече падаше бързо надолу, с протегнати към папирусите ръце, които сякаш му се присмиваха и го влачеха към бездната. Претърколи се във въздуха и се разби върху скалите.
Тес най-сетне стигна до Райли и надникна заедно с него. Двамата едновременно се отдръпнаха назад, замаяни от огромната височина. Долу лежеше тялото на Ванс. Около него се плискаха вълните и се носеха древните документи, отправили се към морето, което измиваше мастилото от пергамента със същата лекота, с която отмиваше и кръвта, която все още струеше от трупа на професора.
Райли се вкопчи в Тес. Загледа се тъжно в страниците, докато морето не погълна в пастта си и последната. „Очевидно никога няма да разберем каква е истината" - помисли си мрачно, като проскърца със зъби. И тогава зърна нещо.
Пусна Тес, бързо прескочи ръба на скалата и тръгна надолу.
- Шон?! - извика тя и коленичи, за да го види какво прави.
След няколко секунди той се появи отново. Тес протегна ръка и му помогна да се изкачи обратно на върха. Видя, че в зъбите си той стискаше нещо.
Беше парче пергамент.
Една самотна страница от дневника.
Тес се ококори невярващо, когато Райли ѝ я подаде.
- Сега поне разполагаме с доказателство, че не сме си въобразили всичко - смотолеви той, останал без дъх.
Тес обходи с поглед страницата, смачка я и я запрати към вълните. После се обърна към Шон, прегърна го и прошепна:
- Притежаваме всичко, което ни е необходимо.
Хвана го за ръка и го поведе далече от бездната.
87.
Париж - март, 1314 г.
Богато натруфената дървена платформа се извисяваше в края на една от поляните на остров Сите. Знамена в ярки цветове плющяха под лекия бриз, а бледото слънце отразяваше крещящите одежди на кралските придворни и лакеи, които вече се бяха събрали тук.