Без да спира, Емар изрева по посока на застаналия на палубата капитан:
- Водата и провизиите натоварени ли са?
- Тъй вярно!
- В такъв случай забравете за останалото и вдигайте платната!
Само след минути трапът беше вдигнат, въжета, които придържаха галерата към кея, развързани и хвърлени. Надзирателят извиси глас и робите в трюма натопиха веслата в черните води на морето. Под ритмичния звън на гонга и пъшкането на сто и петдесетте оковани във вериги гребци, галерата набра скорост и напусна безопасното си укритие зад крепостните стени.
Когато излезе в открито море, върху кораба се изсипа дъжд от стрели, а арбалетите и катапултите на султана превърнаха водите около изплъзващата се галера във врящ казан. Не след дълго излязоха от обсега на стрелбата. Тогава Мартин се изправи и обгърна с поглед отдалечаващата се земя. Мохамеданите, накацали по крепостния вал, виеха и дюдюкаха по посока на галерата като животни, затворени в клетка. Зад тях бушуваше истински ад. Небето се огласяше от крясъците и писъците на мъже, жени и деца. А над всичко това властваше неспирният тътен на барабаните на войната.
Корабът бавно набра скорост, подпомогнат от вятъра, духащ откъм брега. Редиците весла отстрани се надигаха и спускаха като крила, порещи тъмните води. Небето на хоризонта пред тях се превърна в заплашителна черна стена.
Всичко свърши.
С треперещи ръце и натежало сърце, Мартин от Кармо бавно и неохотно обърна гръб на земята, в която се бе родил, и отправи взор напред към бурята, която ги очакваше.
1
Отначало никой не забеляза четиримата ездачи, идващи от тъмнината на Сентрал Парк. Погледите на всички бяха приковани четири преки по-нататък, където под баражния огън на фотографските светкавици и телевизионните камери непрекъснат поток от лимузини бълваше елегантно натъкмени знаменитости и по-низши простосмъртни на тротоара пред Музея на изкуствата „Метрополитън".
Предстоеше едно от онези колосални светски събития, които никой друг град освен Ню Йорк не бе в състояние да произведе, особено когато негов домакин се окажеше самият музей „Метрополитън". Бляскаво осветена и обгърната от преплитащите се по черното априлско небе лъчи на прожекторите, огромната сграда приличаше на неустоим фар в сърцето на града. Над строгите колони на неокласическата ѝ фасада се извисяваше плакат, чиито грамадни букви тръбяха: „СЪКРОВИЩАТА НА ВАТИКАНА".
Доскоро се носеха слухове за отлагане на събитието, дори за отмяната му. Последните разузнавателни данни за пореден път бяха принудили правителството да обяви код оранжево за всички национални звена, подготвени да отреагират на терористични нападения. Държавните и местни власти из цялата страна бяха предприели строги мерки за сигурност. По всички станции на метрото и по мостовете на Ню Йорк имаше постове на Националната гвардия, а полицаите работеха на дванадесетчасови смени.
Предвид темата на изложбата, музеят се считаше за особено застрашен обект. Въпреки всички опасения обаче здравият разум беше надделял и управителният съвет на „Метрополитън" единодушно реши да се придържа към първоначалните си планове. Шоуто трябваше да продължи така, както беше предвидено - поредното доказателство за несъ-крушимия дух на нюйоркчани.
Една млада жена с безупречна прическа и подредени като мъниста яркобели зъби стоеше с гръб към музея и правеше трети опит за подходящо начало на своя пряк репортаж. Започна така:
- Не си спомням музеят „Метрополитън" да е бил домакин на подобно звездно събитие от изложбата на изкуството на маите насам, а това си беше преди доста години - заяви репортерката. Точно в този момент зад нея от поредната лимузина излезе нисък и набит мъж на средна възраст, придружаван от висока, кокалеста жена в синя вечерна рокля - А ето ги и кметът и прекрасната му съпруга! - ахна тя. - Нашето нюйоркско кралско семейство, както винаги изискано закъсняващи!
Операторът ѝ даде знак, че вече са в ефир, при което тя придоби още по-сериозно изражение и добави:
- Повечето от артефактите, изложени тази вечер в музея, до този момент не са били виждани от публика. Всички са били заключени в подземията на Ватикана, където са престояли стотици години и....
Внезапно откъм улицата се понесоха подсвирквания и радостни възгласи и репортерката се разсея. Гласът ѝ постепенно замря, тя извърна поглед от камерата и го плъзна напред, за да открие причината за нарастващата суматоха.