Рицарят продължаваше да се взира в необичайния уред с благоговение. Накрая отвори уста и изрече:
- Veritas vos liberabit.
Tec наблюдаваше като омагьосана този безспорно личен ритуал. Но точно в този момент нов автоматичен откос изтръгна рязко и нея, и рицаря от унеса, в който се намираха.
Той завъртя коня си и за секунда очите иззад визьора на шлема срещнаха погледа на Tec. Сърцето ѝ буквално спря да бие. После конят се насочи към нея, право към нея... и след това просто мина покрай нея, но в този момент тя чу как ездачът изкрещява по посока на останалите трима:
- Да тръгваме!
Tec се изправи и забеляза, че огромният ездач, който беше започнал стрелбата, беше подкарал малка групичка хора към ъгъла до главното стълбище и кръжеше заплашително около тях. Сред бутащите се хора в групичката тя разпозна архиепископа на Ню Йорк, кмета и неговата съпруга. Водачът на рицарите им направи знак с глава и мъжът-канара пришпори коня си сред тълпата обезумели гости, като по пътя вдигна жената на кмета и я метна до себе си. После натисна дулото на автоматичния си пистолет в тила и и тя замръзна с широко отворена уста, неспособна дори да изпищи.
Tec проследи четиримата ездачи как се придвижват към изхода на музея. Водачът им - единственият, който не носеше огнестрелно оръжие, беше също и единственият, който си тръгваше без издута торба с плячка от музея. И когато рицарите се спуснаха в галоп напред. Tec се изправи на крака и се втурна сред отломките и развалините наоколо, за да търси майка си и дъщеря си.
Рицарите излязоха в галоп през централния вход на музея и се спуснаха в ярко осветения от телевизионните прожектори кръг. Въпреки стенанията на ранените, внезапно се възцари почти пълна тишина, в която се чуваха единствено откъслечните указания на полицаите:
- Не стреляйте!.... Заложник!... Никой да не стреля!
Малко след това четиримата ездачи вече слизаха по стълбите, насочвайки се към улицата. Последен в колоната беше ездачът със заложничката. Макар и движещи се енергично, те очевидно не бързаха особено, демонстрирайки пълно пренебрежение към приближаващите се полицейски сирени, пронизващи нощта.
Секунди по-късно те се стопиха обратно в тъмния като рог Сентрал Парк, откъдето се бяха появили.
4
Шон Райли стоеше на няколко крачки от черно-бялата лента, опъната в долния край на стъпалата пред музея. Прокара замислено пръсти през късо подстриганата си кестенява коса и огледа внимателно тебеширеното очертание, където бе лежало тялото. След това погледът му се плъзна по следата от кръв, водеща надолу, и достигна до обозначението с размери на баскетболна топка, посочващо позицията на главата.
Ник Джордано се приближи зад него и надникна през рамото на партньора си. Кръглолик, оплешивяващ и с десет години по-стар от тридесет и осемгодишния Райли, той беше не особено висок, не особено як и впечатляващ. Човек бе в състояние да го забрави как изглежда, още докато говори с него - качество, изключително полезно за един агент, от което той не пропускаше да се възползва при всяка възможност през годините, откакто се познаваха с Райли. Подобно на своя партньор, и Джордано бе облякъл върху костюма си тъмносиньо подплатено яке, на чийто гръб с големи бели букви бе изписано: „ФБР". А точно в този момент устните му бяха разкривени от отвращение.
- Доколкото схващам, патологът няма да се затрудни особено за причината на смъртта - отбеляза кисело той.
Райли кимна. Не можеше да откъсне поглед от очертанията, обозначаващи мястото, където бе лежала главата. Локвата кръв в средата бе почти почерняла. Интересно защо смъртта от куршум или от наръгване с нож не изглеждаше чак толкова грозна, колкото обезглавяването? Спомни си, че в някои страни и до ден днешен се практикуваше официалната екзекуция чрез обезглавяване. Части от света, превърнали се в развъдник на повечето от терористите, които държаха цялата му държава в постоянна бойна готовност - терористи, чиито следи обсебваха целите му дни, както и по-голямата част от нощите му.
Шон Райли се обърна към Джордано:
- Има ли нови сведения за съпругата на кмета?
Вече знаеха, че е била изхвърлена насред мрака на парка, където намериха и конете.
- Нищо особено. Просто е разтърсена от преживяното - отговори Ник Джордано. - Раните върху егото ѝ са много повече, отколкото тези по задника ѝ.
- Хубаво е, че наближават избори. Подобни дълбоки рани в никакъв случай не трябва да отиват напразно! - отбеляза насмешливо Райли. После се озърна, като се опитваше да обхване в пълнота ужаса, който се бе разиграл на мястото, където стоеше в момента. - Някакви сведения от блокадните постове?