С приближаването към въжделения град, лицата на поклонниците видимо започваха да се променят, родената от дългия път умора отстъпваше място на напрегнатост, възбуда, страхопочитание и вглъбеност. Мека е ограден, но не със зидове или плетове, а с кули, бележещи границите на свещената му сърцевина, Харам, отвъд които никой немюсюлманин не може да проникне под страх от смъртно наказание. Преди обаче да се стигне до кулите, има станции, в които поклонникът, ако междувременно не го е сторил, трябва да спре и да облече ихрама, бялото одеяние от две цели парчета плат, което бележи навлизането му в състоянието на ритуална чистота и му позволява да вземе участие в ритуалите на по-малките и по-големите поклонничества.
На няколко мили на изток от Мека се намира станцията Дхат Ирк, където пилигримите, които идват от Ирак и от по-далечните източни страни, могат да преминат от ежедневното си състояние в това на ихрама и да продължат до самата Мека. С напредването на залеза тълпите започваха да изтъняват и не след дълго слънцето подмина Мека и Джеда, за да се потопи във водите на Червено море. Незабелязани от тълпите облечени в бяло поклонници под тях, четирима ездачи се появиха от изток; камилите им с бавна стъпка ги изведоха на гребена на хълма, под който се откриваше пътят. Четиримата спряха, без да продумат и дума, и накараха камилите да коленичат. Изтощените животни се подчиниха, без да отронят и най-малък звук; мълчанието им се беше вляло в кръвта от годините жестоко обучение — нали животът на господарите им зависеше най-вече от кражбите и изненадата.
И четиримата бяха облечени в черно, с лица закрити зад литам, булото на жестоките пустини на юга. Те бавно се спешиха — сковани, с вдървени, охлузени от многодневния поход крайници, с напукани устни и дрехи, покрити с пясък и прах. Над краищата на забулилите лицата им кърпи се взираха свирепи като на ястреби очи, впити без милост в тълпите поклонници в подножието на хълма. При други обстоятелства биха ги връхлетели да плячкосват или заради самото забавление, но днес целта на пристигането им в Дхат Ирк беше друга. Трима от тях бяха бедуини от Бани Рашид, вълците от сърцето на пустинята, мъже закалени по рождение от безмилостната среда, в която оцеляваха единствено най-силните и най-упоритите. Четвъртият се държеше малко настрани. Очите му бяха черни като на останалите, но пламтяха с друг огън.
Месеци преди този ден го бяха открили изоставен в пустинята близо до Абу Фариз, изпаднал в предсмъртна треска, изпълнена с видения. Група бойци от племето равашид, завръщащи се от поход срещу селище на Бани Саар, се бяха натъкнали на него в едно пресъхнало корито, където беше рухнал. При други условия щяха да го подминат и да го оставят на съдбата му — в пустинята милосърдието просто нямаше място, също както и благотворителността или състраданието, а годината се беше случила от най-трудните за равашидите от Пустия четириъгълник. Но тъкмо когато обръщаха камилите да си продължат пътя, един от тях, който имаше очи на орел, зърна нещо на плещите на умиращия мъж. На гърба му имаше кръгла бенка, малко по-тъмна от кожата около нея. Бедуините не са от най-религиозните, но за сметка на това пък са много суеверни, а мъжът в пясъците им напомни за „белега на Пророка“, който според легендата имал на плещите си Мохамед.
И ездачите пренесоха умиращия мъж в лагера си, жените им го нахраниха и започнаха да се грижат за него. След три дни той се почувства по-добре и можеше да говори, а разказът му възбуди интереса им, също както очите му завладяха сърцата им. И само след месец цялата група от седемдесет мъже му се закле във вечна вярност, също както първите последователи на Пророка от Медина преди четиринадесет столетия бяха подели Свещената война, заклевайки се да бранят Мохамед до смърт.
Няколко седмици заедно с малка група избрани съмишленици той пътува из района Хадрамавт, посети селищата Бейт Катир и Бейт Имани, после пак пое на север в Пустия четириъгълник. Към края на октомври се отправиха на дълго и тежко пътешествие към сърцето на пустинята, през безводния океан от изгарящи пясъци, за да се доберат накрая до Дхат Ирк и границите на свещената територия на Мека.
Малък ручей си проправяше път по склона на хълма вляво от тях към канавката в подножието, където се събираше вода за нуждите на поклонниците. Младият отайби остави рашидите и се насочи към него. Бързо смъкна просмуканите си от пот дрехи. Тялото му бе стройно, мургаво. Използвайки пестеливо водата, той се изми целият, изпълнявайки главния ислямски обред гусл. После извади малък бръснач от чантата си и избръсна цялото си тяло, отряза брадата си и си изряза ноктите. Вече беше готов да надене ихрама. Един от придружителите му го приближи с две парчета плат от чист бял памук. Мъжът ги облече; първата одежда започваше от кръста надолу, втората покриваше лявото му рамо, гърба и гърдите.