Вече облечен като поклонник, той се обърна към Мека и изпълни ритуалната молитва, после произнесе високо на глас намерението си да изпълни и по-малкото, и по-голямото поклонничество: и умра, и хадж. Накрая стана, нахлузи чифт обикновени сандали и нададе вика „Лабайка“, което означаваше „Аз съм тук“. Гласът му се разнесе в здрача над скалите и червения пясък и потъна в покоя им. Той замълча, после се обърна към придружителите си, които почтително бяха застанали встрани. Един по един те се приближиха и застанаха пред него със сведени глави.
Той им заговори със спокоен тих глас, а през това време небето над тях стана тъмнопурпурно и след това черно. Звездите изгряха. Откъм пътя долу долитаха звуците на звънчета — минаваха керваните на закъснели поклонници. Тук-там мъжете се спираха за вечерната молитва, но на хълма бяха загубили представа за времето; младият мъж говореше на съмишлениците си с уверен звънтящ глас, благодареше им и им вдъхваше вяра и кураж за бъдните им дни. Накрая приключи със словото си и извади от чантата в краката си сноп писма.
— Ибн Габаиша — каза той, — ти ще отнесеш твоите и ще ги разпространиш сред Авамир, Бану Яс и Манасир. Ти, Салим, ще отнесеш своите в Ал бу Шамс, Бану Рийям и Хабус. А ти, скъпи мой приятелю Макхаут с очи на ястреб, трябва да отнесеш своите в Махра и Кара. Съзнавам добре за какво те моля и не мисля, че искам от теб дребна услуга. Но тези писма трябва да бъдат отнесени на всяка цена. Ще се моля, докато съм в Мека, пак да се срещнем. Ако не на този свят, то в отвъдния, край водите на Кавтар, до дървото Сидра.
Той замълча, после се приближи до приятелите си и им стисна ръцете поред, вглеждайки се безмълвно в изпълнените им със сълзи очи. И след малко вече го нямаше — мракът погълна бялото сияние на ихрама му, докато той слизаше по склона да се присъедини към другите поклонници на пътя.
Мека
Неделя, 13 ноември 1977 година
Прекара нощта в една малка палатка заедно с четирима индонезийци и техния мутавиф, но се събуди преди зазоряване и продължи пътя си, крачейки бързо към целта си; възбудата му нарастваше с всяка крачка. Беше вече обед, когато пристигна, изтощен, но в състояние на екзалтация. Без да обръща внимание на тълпите, притискащи го от всички страни, без да спре дори за миг да отдъхне, той вървеше право към Великата джамия, побрала в себе си Кааба, фокусът на молитвите от целия свят на исляма. Влезе в джамията през голямата врата Даудийя и прекрачи в морето от жива вяра, вълна връз вълна обвити в бяло мъже и жени, завиващи бавно покрай голямото кубе на Кааба, забулени в избродираните със злато кисва от тежък черен плат, чиято форма бе останала непроменена още от времето на Авраам преди безброй поколения. Нажежените му боси стъпала меко стъпваха по мраморната настилка. Той се вля в морето поклонници и се насочи към единия край на сградата, за да направи задължителната седемкратна обиколка, която започваше и свършваше при Черния камък, положен в Кааба в ложе от блестящо сребро, сякаш скъпоценен камък върху пръстен.
След като целуна за последен Черния камък, той напусна джамията през вратата Сафа и изпълни церемонията, състояща се в седемкратното пробягване на разстоянието между Сафа и Марва. С това по-малкото поклонничество завърши и той се върна в джамията и още веднъж тръгна към Кааба. На северозападната стена към малка врата се издигаше подвижна стълба — бяха я сложили за някакви почетни гости, които още не бяха пристигнали, и няколко мутаваини — религиозни полицаи, я пазеха от натиска на обикновените поклонници.
Изведнъж избухна свада. Група марокански поклонници влезе в спор с полицая — настояваха да ги пуснат до вътрешността на светилището. Претендираха, че имат право на това, защото били граждани на Фес, най-свещения град на Северна Африка, светилището на Молей Идриз. Група саудитци, упорити уахаби, за които съществуването на всякакво друго светилище, освен Кааба си беше чисто богохулство, се противопостави на африканците. В свадата се присъединява все повече и повече поклонници. Младият отайби се плъзна зад стражите и бързо заизкачва стълбите. Само след секунди се добра до вратата и прекрачи прага на светая светих.