— Първо — започна той, — искам да стане ясно, че тази среща не се регистрира никъде. Стаята е проверена от охраната само преди десет минути; напълно стерилна е. Не могат да се водят никакви бележки, а аз няма да информирам мистър Съливан, че сме разговаряли. В ранга си на посланик той има правото да бъде осведомяван за всички разговори, засягащи въпроси на вътрешната сигурност, но моите заповеди директно от Лангли са над това правило. Вътрешните работи на Иран са придобили прекалено голямо международно значение, за да бъдат считани само за вътрешни. Имам и още една причина, поради която искам да запазим в тайна тази среща. Във Вашингтон съществуват значителни разногласия в политиката по отношение на събитията тук. Както и двамата знаете, политиката на президента по отношение на човешките права имаше известен дял в настояванията за либерализация, които започнаха тук миналата година. Той все още оказва натиск върху шаха да използва меки средства, но честно казано, нещата вече са излезли извън контрол. Бжежински и Съветът за национална сигурност притискат и президента, и държавния департамент по този повод. Збигнев иска стабилност в района и не го интересува как ще я постигнем. В Пентагона също си размърдват задниците. От сигурно място съм информиран, че планират да изпратят Хюзър, генерал от военновъздушните сили; официалните му заповеди ще бъдат да осигури нещата така, че армията да остане с правителството, но неофициално е упълномощен да организира държавен преврат, ако е необходимо, за да се задържи контрола върху ситуацията. Позицията, заета от Лангли, е, че Управлението желае да подкрепи преврата, ако стане. Но както и двамата знаете, ние от доста време поддържаме връзки с антикомунистическата секция в опозицията, ръководена от Хомейни, и по мое лично мнение религиозните водачи са тези, които ще грабнат здраво властта. Шахът вече си изнася багажа, това е повече от сигурно, и който го наследи, трябва да завоюва популярност, в противен случай се озоваваме пак там, откъдето тръгнахме. Ако пък комунистите успеят да се докопат до кокала, пак ще се наложи да казваме „сбогом“ на страната, да не говорим за останалата част от региона. Целият проблем е, че в момента опозицията е твърде объркана и разединена. Седнат ли веднъж в креслата, тия момчета ще си издерат очите. Така че на кого да заложим? Не улучим ли, изхвърчаме от страната за дълго, а нищо чудно и завинаги. От друга страна обаче, успеем ли да открием малка група със значително влияние сред по-широкото опозиционно движение и дадем ли им необходимата по място и време подкрепа, може и да успеем да запазим контрола. И двамата знаете много добре, че най-големият ни проблем оттук нататък е събирането на разузнавателна информация. До януари получавахме съвсем надеждни доклади за основните опозиционни групи, понякога от техни членове. Религиозните кадри обаче са неподатливи на каквито и да било въздействия. Нашите стандартни източници, като консули, представители на Корпуса на мира, учени и така нататък, просто няма да разполагат с никакви начини да установят контакти с тях. А и повечето от нашите хора дори и не говорят фарси както трябва, по дяволите. Много от иранските ни агенти имат връзки с откритата политическа опозиция, но в докладите им липсва дори и намек за онова, което става зад стените на джамиите, а е вече прекалено късно да почнем вербуването на нови осведомители. Не ви обвинявам в нищо, просто ви предавам как стоят нещата на ниво Среден изток и в Лангли.
Той направи кратка пауза, позволявайки им да осъзнаят важността на последната му бележка и усилвайки безпокойството им. Не беше оперативен работник, но знаеше как да управлява и манипулира.
— И така, Хауърд — продължи той, — преди два дни ти ми изпрати доклад за САВАК, който ме накара здравата да се замисля. Стори ми се, че тъкмо това е жилата, която от толкова дълго търсим. Бих искал пак да разгледаш материала за Хешмат, за да изчистим всичко докрай и да въведем Питър в нещата. Питър, едва ли е необходимо да ти обяснявам от каква степен на секретност е това.
Стрейкър кимна, потискайки раздразнението, което предизвикваше у него Стюарт. Този човек никога не бе изпълнявал опасни задачи; беше най-обикновен тиловашки плъх, който и представа си нямаше за истинските проблеми, свързани със събирането на информация във вражеска обстановка. В неговото резюме за трудностите, свързани със събирането на информация за настоящите опозиционни групи, изобщо не бяха споменати десетимата мъже загинали при тайни операции в Техеран, Шираз, Бабулсар и Найриз от началото на годината, нито другите, изчезнали при опитите си да проникнат в екстремистките религиозни организации в Язд, Машхад и Кум. Още преди да приключеше разговорът им, щяха да загинат още хора и никой тук или във Вашингтон нямаше да поеме отговорност или поне да изрази някакво съчувствие. Той лично познаваше всеки един от тези мъже. Четирима бяха женени, със съпруги у дома, които той един ден беше длъжен да посети. Нищо не го задължаваше да върши това — никъде в правилниците или законите не ставаше дори и дума за такова нещо. Но той добре знаеше, че трябва да се срещне с тях. Придърпа към себе си една голяма тънка папка.