— Преди няколко дни — започна той — ми се обади Бен Гершевиц, главният агент на Мосад тук, който работи в израелската мисия. От няколко години Бен се занимава с подбора на агенти от САВАК за специално обучение в Израел и ни държи в течение за различни аспекти на техните вътрешни операции, като ни дава възможност да правим двойна проверка на нещата. По време на срещата ни той потвърди нещо, което вече ни беше известно от седмици — хората напускат САВАК като плъхове, подушили пробойна в кораба. Атаката преди две седмици на щаба на САВАК тук в Техеран изплаши дори някои от най-коравите агенти, и когато през ноември хлопнаха белезниците на Назери, това още повече ги изнерви. Един от най-издигнатите в йерархията агенти, потърсил убежище в нелегалност, е Масуд Хешмат, човек, когото всички държахме под око доста време. Преди да се покрие, Хешмат е унищожил всичките си архиви от разпитите, така че никой да не може да го свърже с жертвите му; макар че ако го пипнат, едва ли липсата на няколко папки ще попречи да му пръснат черепа. Той обаче не си е губил времето да унищожава другите си материали, най-вече информация за други агенти от САВАК, както и хора от Мосад и ЦРУ, кирливи ризи, които е събирал, за да си спаси задника. Бен успял да сложи ръка върху тези материали, задържал компроматите за неговите момчета, но ми предаде останалите. До този момент вече по-голямата част е отишла в пещта и се моля Хешмат да ги е придружил. Една папка обаче си запазих. Ето я. — Той я потупа и я разтвори. Вътре имаше тънък сноп документи, защипани с кламер.
— Надписът е „Горех Каф“, Група К. Първоначално името не ми говореше нищо, но когато се поразрових из материала, разбрах, че К е съкращение от Колхак. — Той хвърли поглед към Рандал. — Въпросната група е онази, открита от Хешмат в Колхак през октомври, по време на акцията, когато си го придружавал.
Веждите на Стюарт леко се повдигнаха и той изгледа косо Рандал.
— Всичко е наред — изрече бързо Стрейкър. — Питър написа изчерпателен доклад върху случая. И резюмето, което ви подготвих, се базира върху него. Така или иначе, по всичко изглежда, че Хешмат сякаш е като омагьосан от тази група. Той не е притежавал никаква стопроцентова информация, но е съумял да свърже в едно няколко много интересни предположения и един-два документа. Имаме пълен доклад за атаката на Колхак, включително фотографии на седем мъртви мъже, заедно с подробните аутопсии и отпечатъци от пръсти, информация за самата къща и донесението, направено от оригиналния информатор на Хешмат, за когото е известен само псевдонимът му „Мохамед“. Но някои от другите документи действително са много интересни. А ето този ме тревожи най-силно.
Той извади от папката карта и я разгъна върху масата.
— Това е карта на Иран с подробности за всички основни американски военни и разузнавателни инсталации на територията на страната. Повечето от информацията е строго секретна. Просто е невероятно терористическа група да разполага с достъп до такива материали.
Стрейкър вдигна един лист.
— Ето един документ, който, според Хешмат, му е бил предаден от неговия информатор Мохамед. Това е списък на оръжейни доставки, предоставени на групата посредством Чиливанд на Гиланското крайбрежие на Каспийско море; някои от оръжията са много тежки и не са включени в списъка на оръжията, намерени в къщата след акцията. Друг документ пък изброява само имена. Доста от тях не ми говорят нищо, но пък тези, които са ми познати, ме хвърлят в пот. Първият е Фейсал, следван от годината 1975, през която беше убит от племенника си в Риад. След това идва Халед и арабските думи „мин кариб“ или „скоро“. После Мохамед Реза и Ануар, които явно са шахът и Садат; след имената им пак имаме „мин кариб“. След това вече има някакви безсмислици с едно изключение. Това е една фраза с персийските думи „бозе кухи“, последвана от годината 1976. Първия път я подминах като нещо маловажно, после обаче ми хрумна, че има един вариант на превод с особено значение. Питър, това говори ли ти нещо?