Рандал седеше с полупритворени очи, без обаче да пропуска и дума.
— „Айбекс“ — изрече той, без да отваря очи.
Стрейкър кимна и продължи.
— Има още един документ, който започва със списък на имена, но останалата част е съставена от групирани символи — върволици от букви, свързани заедно, които не могат по никакъв начин да бъдат разделени на смислени думи, после някакви безсмислени форми, нещо като талисман или подобно. Виждал съм подобни неща на пазара, но не мога да вдяна нищо. А ти схващаш ли нещо, Питър? В края на краищата ти си експертът по фарси.
Стрейкър се шегуваше само наполовина. Рандал действително беше развил голям интерес в изучаването на персийската култура и език през седемте години, прекарани в Техеран; той говореше и четеше фарси свободно и бе автор на изследване върху литературата и културата, които малко западняци си бяха направили труда да изучат. Той пое листа от Стрейкър. Голям син лист, покрит със сложни писаници с червено и черно мастило. Веднага позна документа, който Хешмат бе прибрал от пода на кухнята в къщата в Колхак. Най-отгоре с четлив почерк бяха написани четири имена, всичките на араби: Асма бинт Марван, Абу Афак, Каб ибн ал-Ашраф и Абул Хукаик. От първо четене не му казаха нищо, но изглеждаха някак си старомодни и той беше убеден, че ги е чувал или чел по-рано. Знакът под тях му беше съвсем непонятен, както и самият текст: пълна безсмислица, абракадабра. Или, най-вероятно, шифър.
— Не ми говорят нищо. Но мисля, че познавам човек, който може да се сети за нещо. С ваше разрешение бих искал да му ги покажа, ако, разбира се, мислите, че това може да помогне. Имам предвид професор Ашрафи.
Стрейкър кимна.
— Да, разбира се. Ашрафи ни е помагал много пъти. Смятам, че можем да му се доверим, дори и при тези условия. Дай му го, но при никакви обстоятелства не му казвай повече от това, което може да научи от документа. Съжалявам, Питър, но ти по-добре от мен знаеш как стоят нещата.
Стюарт се намеси, ядосан, че разговорът излиза от контрола му и става загадъчен.
— Хауърд, нямате ли някаква представа кои са тези хора? На мен всичко ми изглежда абсолютно смътно. И не мога да разбера какво общо имат тук арабските връзки.
— Да, сър, наистина е доста смътно. Отпърво си помислих, че това може да е някакъв клон на Мюсюлманските братя. Самото покушение би се вписало напълно в схемата. Но на гърба на папката открих забележка с почерка на самия Хешмат. Тя съдържа имената на няколко висши шиитски духовници и различни джамии и теологични колежи в Кум и Машхад. Според бележките на Хешмат тази група е имала връзки с всички тях. И точно това ме накара да си мисля, че тия, които търсим, са необходимият ни лост, който ще ни е нужен, когато дойде моментът. Братята са непоклатими сунити, така че спокойно можем да ги отпишем; това е все едно езуитите да образуват съюз с методистите. Не, тези са шиитски терористи, и доколкото ни е известно, те могат дори да се окажат истинската сила, застанала зад религиозната опозиция. Но които и да са, здравата са изкарали ангелите на нашето другарче Хешмат.
— Кое те кара да мислиш така?
— Забележката му отпред на папката, сър: „На този етап контактът е твърде опасен. Не се препоръчва по-нататъшно разследване. Случаят приключен.“ Мисля, че се е уплашил.
— А кое те кара да си мислиш, че можем да направим успешен контакт?
— Напълно вероятно е да не можем, сър. Но сме длъжни да опитаме. Хешмат представляваше САВАК; може да си е имал свои собствени причини да се страхува от тази група. В края на краищата, той е бил причината за смъртта на седмина от тях. Възможно е причините му да се бои да нямат никаква връзка с нашите работи. Успеем ли да ги идентифицираме и да се свържем с тях посредством нужните канали, може би ще успеем да им окажем помощ, да ги качим на власт, щом започне революцията, и после да започнем да инфилтрираме някои от нашите собствени хора или да купим някои от техните. Искам Питър да възобнови разследването на Хешмат. Ако желае, разбира се. — Стрейкър хвърли поглед към Рандал, уверен, че той ще се съгласи.