Екранът на монитора примига и угасна. Ракетата бе излязла от обсега на камерата. Рандал се обърна към Ахарони и в гласа му прозвуча ново отчаяние:
— Имамът! Той не беше тук в залата! Някъде в базата е. Трябва да го заловим на всяка цена!
— Направихме всичко, което ни беше по силите, Питър — възрази израелецът. — Да се махаме, докато още имаме възможност.
— Не, вие не разбирате! Докато той е жив, те могат да започнат отново. Той е сърцето на всичко това — нима не разбирате? Даже и този мъж — той посочи тялото на молла Ахмад — беше само инструмент в ръцете му. И всички тук наоколо са такива. Измъкне ли се, ще намери начин да започне всичко отново. Трябва да го намерим.
Ахарони проумя мисълта на Рандал. Кимна и повика хората; си.
— Връщаме се на горното ниво. Искам двама души да задържат настрани всеки опитващ се да влезе в тази стая. След това по стълбите и горе при нас. След седем минути трябва да намерим път за навън.
Двама мъже заеха позиция до вратата в дъното на командната зала. Вече долавяха стъпките на слизащите по стълбището и сурови гласове, даващи команди на висок глас.
Рандал, Ахарони и останалите четирима командоси изтичаха до вратата вляво. Ахарони премина пръв с автомат, готов за стрелба. Коридорът отвън беше пуст. Той махна на другите да го последват и викна:
— Накъде?
— През вратата точно отсреща — отговори Рандал. — Ако има асансьори от другата страна на базата, свързващи се с тези от север, трябва да са там. Да вървим.
Вратата водеше до обширно помещение, очевидно използвано като цех за монтаж и складиране на ракети. Шестимата мъже изтичаха навътре; стъпките им кънтяха по металния под на просторното, оградено със стоманена мрежа празно пространство. Зад тях затрака автомат, последваха изстрели и на други оръжия.
На отсрещната стена наистина имаше асансьор. Рандал пръв стигна до него и натисна бутона. Вратите се отвориха. Малката кабинка можеше да събере само трима души.
— Бързо — извика Ахарони, посочвайки трима от своите хора, — ти, ти и ти — вървете надясно. Там трябва да има друг асансьор. Останалите вътре.
Скочиха в асансьора и вратите се плъзнаха обратно. Рандал натисна бутона „нагоре“, след това вдигна автомата си. Никой не знаеше какво ги очаква, когато вратата се отвори. Секундите се влачеха, асансьорът бавно пълзеше нагоре. Стори им се цяла вечност.
Вратите започнаха да се плъзгат и в растящия отвор Рандал видя пазач с насочен автомат. Стреля и мъжът се сгърчи на пода. Рандал изскочи навън, готов да открие огън, но коридорът се оказа пуст. Долавяше стъпките на тичащи хора, но те се отдалечаваха от тях към командната зала в северната част на базата. Ахарони и останалите се присъединиха към него и зачакаха. След тридесет секунди чуха шума от отварянето на вратата на другия асансьор и тримата командоси излязоха в коридора на около двадесет метра вдясно от тях. Махнаха им и заедно се насочиха към един отвор в стената между двете групи.
Стигнаха до отвора и Рандал вдигна очи към стената. Там имаше стрелка, указваща посоката. Доколкото си спомняше от схемата, асансьорът, с който той и Ахарони се бяха изкачили, минаваше по южната стена на джамията. Отклонението, в което се канеха да навлязат, обхождаше западната й страна покрай вратата, през която бе проникнал Йерушалми. Покоите на имама бяха срещу тази стена. Вратата към тях беше от юг, в дъното на едно отклонение вляво на около тридесет метра навътре в коридора. Навярно бе силно охранявана, но трябваше да минат.
Един командос остана да прикрива тила им, останалите навлязоха в коридора в колона по един.
В светлия отвор, водещ към квартирата на имама, се издигаше сивата метална тръба на една от ракетните шахти, навлизаща на метър–два в коридора. На няколко метра от нея Ахарони се обърна и шепнешком даде указания на хората си и Рандал.
Точно пред тръбата спряха. Рандал и един от командосите излязоха напред и в този момент се чуха изстрели. Явно поне няколко души охраняваха покоите на имама.
— Много са! — извика Рандал.