27-28 декември 1978 година
Късно следобед, когато полицията отдавна си беше отишла и апартаментът бе почистен, Рандал се събуди от дълбоката скръб, обзела го след като бе открил мъртвото тяло на Фуджико. В продължение на часове бе седял неподвижен, потънал в мислите си. Сега обаче вече му се повръщаше от тоя хаос в душата му, повдигаше му се от спомените, връхлитащи го като лешояди. Той се стегна, отиде в банята, почистена и подредена от служителите така безупречно, сякаш нищо не се беше случило. Леглото беше оправено така, сякаш тя никога не бе лежала в него.
Само петнайсет минути му бяха необходими да се убеди, че папката за групата от Колхак липсва. Тази сутрин бяха загинали двама много скъпи за него души, за да може някой да отмъкне единствените съществуващи копия на синия документ. Какво ли толкова бе съдържал, че да убият като кучета двама души заради него? Той вдигна телефона, набра един къс номер, който го свърза със секретната телефонна централа в приземията на американското посолство, и поиска стерилна линия до Хауърд Стрейкър. Веднага го свързаха.
— Хауърд? Тук е Питър. Случи се нещо ужасно.
— Знам. Вече ме известиха. Мъчно ми е за Фуджико, Питър. Господи, казаха ми, че… Впрочем, няма нужда от думи, ти ме разбираш. И ми е страшно мъчно и за Ашрафи. Имаш ли някаква представа какво може да е открил?
— Не знам. Убиха го, преди да успее да ми съобщи. Но знам със сигурност, че се е добрал до нещо важно, и каквото и да е било, не го е зарадвало: гласът му беше много напрегнат. Неговото копие липсва. Папката пък я откраднаха от апартамента ми. Още не мога да проумея откъде може да са го научили.
— С какво още се занимаваш, като изключим дешифрирането на документа?
— Опитвам се да открия имената на загиналите в Колхак. Сложил съм шест души да работят върху това, но до този момент нямаме нищо. Никой не може да разпознае лицата им и никои от отпечатъците им не са регистрирани при нас. Досега трябваше да имаме разпознати поне един или двама от седмината. За Бога, та в тази страна всички са регистрирани с карти за самоличност.
— Къде търсят хората ти?
— Из нашите архиви, в САВАК, градската полиция, имперската жандармерия, военното разузнаване, имперския инспекторат. Това обхваща абсолютно всичко.
— Дали някой от тия институции не прикрива нещо?
— Не мисля. Пък и защо да крият? Допускът, който ми осигури Стюарт, ми дава изключително висок статут. А и не мисля, че някой би имал време да измъкне всички свързани със случая папки, дори и да са знаели какво точно да търсят.
— Добре. Какво ще правиш сега?
— Мисля да се заема с Хешмат. Вече пратих един да влезе в дирите му, но до този момент нищо. Но каквото и да е станало, вестта, че го търсим, със сигурност е стигнала до ушите му и той се е покрил още по-дълбоко. Аз обаче съм решил да тръгна сам подире му. Той ни е единственият сигурен ключ към цялата история. Мисля, че имам един начин да го спипам, но трябва да подпишеш една неофициална изходяща виза, за да използваме някой от нормалните ни канали за извеждане от страната. Нужна ми е като примамка.
— За Хешмат?
— Не, за човека, дето ще ме заведе при него. Хешмат няма да напусне страната, поне засега. В момента той е в по-голяма безопасност тук, отколкото навън, защото и контактите, и парите му са тук. Навън контактите и средствата, с които може да разполага, са доста оскъдни и той ще бъде изправен пред далеч по-голямата опасност от опозиционните групи в Европа или Щатите. За Хешмат ще ми е необходима нова самоличност. Докато приключа с него. Няма значение къде ще заминава после. Ще отиде там, където аз му кажа. Колко време ще отнеме това?
— Дай ми двайсет и четири часа за самоличността. Мога веднага да уредя канала за излизане от страната. През последните три седмици сме извели доста хора през Маку в Турция. Това добре ли е?
— Чудесно. Процедурата през Маку все същата ли е?
— Да. Само го прати на обичайния адрес. Аз ще имам грижата за останалото. Но да ти кажа, Питър, бих искал да се откажеш от този случай. Те вече ти дишат във врата и сигурно ще се опитат да те премахнат, ако решат, че Ашрафи е успял да ти съобщи какво е дешифрирал. Искам още тази вечер да напуснеш страната. Кажи ми името на връзката ти с Хешмат и къде мога да го открия, и ще пратя човек да свърши работата вместо теб.
— Съжалявам, Хауърд, но няма да стане. Имам сметки за уреждане. Искам от теб само да ми уредиш да се измъкна от апартамента, без да ме забележат. Ще го уредиш ли? Отивам в безопасната къща в Йордан.