— Питър, много ми е мъчно за Фуджико, знам как се чувстваш. По дяволите, може и да си прав, но въпреки това нямаш право да се намесваш лично. Така ще допуснеш грешки, лоши грешки, няма да си в състояние да преценяваш правилно ситуациите и накрая ще те убият.
— Пет дни, това е всичко, което искам от теб. Може даже да се окажат и по-малко. Искам на всяка цена да приключа с това. Всичко започна тогава в Колхак, където бяхме двамата с Хешмат. Ще приключа случая, като го хвана за врата. Той знае повече, отколкото е написал в папката, това е ясно и на двама ни. И тъй като ти ме набута във всичко това, Хауърд, значи си ми длъжник. Помогни ми да го открия.
— Добре, Питър. Давам ти четиридесет и осем часа за случая. Но имай предвид, че ще въведа в нещата Брус Фостър, за да поеме работата след теб. Ще изпратя един микробус за разнасяне на бельо — те ще те измъкнат.
Мъжът, когото търсеше Рандал, беше бивш агент на САВАК на име Нурула Багирзаде. Първоначално беше работил в иранското посолство в Женева, седалището на САВАК за Европа, като отговаряше за координацията в наблюдението на дисидентите във Франция, Западна Германия и Великобритания. През август 1976 беше експулсиран от Швейцария заедно с Ахмад Малек Махдави, един от първите секретари на посолството, който ръководеше всички операции на САВАК в Западна Европа. След като се бе върнал в Иран, беше нает от Специалното бюро да шпионира шефовете на САВАК в Техеран и работеше под ръководството на Хешмат. Много често бе предоставял полезна информация на Рандал, винаги на висока цена. От началото на лятото беше минал в нелегалност, като се криеше предимно в Техеран. Три пъти се беше свързвал с Рандал чрез посредници, молейки за помощ да напусне страната. Рандал добре знаеше, че земята под краката на бившия агент пари: част от информацията в архивите на Специалното бюро бе изтекла, попадайки в ръцете на служители на САВАК, и Багирзаде съвсем основателно изпитваше много по-голям ужас от бившите си колеги, отколкото от опозицията. Беше готов да опита късмета си с дисидентските групи в Щатите или Южна Америка. До този момент Рандал го беше отблъсквал, в очакване да получи нещо далеч по-скъпо ценно от парите, които му предлагаше Багирзаде, още повече че почти всички пари Нурула беше получил от самия Рандал, който не се вълнуваше от тях.
Рандал успя да се добере до информация за последното скривалище на Багирзаде едва по обяд на следващия ден. Беглецът винаги бе поддържал тесни връзки с организираната престъпност в града и американецът без особена изненада научи, че живеел близо до Райи, в южен Техеран, в едно нелегално свърталище с комар и алкохол, управлявано от Хаджи Реза Турчина. Хаджи Реза бе спечелил цяло съкровище след войната, най-вече чрез вложения в недвижима собственост, но също така и чрез ръководството на значителна част от хазарта в Техеран. Комарджийското му свърталище беше много опасно за посещения място. Чакукашан, главорезите на Хаджи Реза, бяха прочути с навика си да задават въпроси на нежеланите непознати след като ги наръгат и хвърлят телата им в джуба. Джубите на южен Техеран имаха нужда от редовно почистване. Това беше и причината Багирзаде да се скрие там — без съмнение услуга, оказана му от Турчина срещу полезна информация и обещанието за още. На Хаджи Реза както на никой друг му идеше отръки да обръща информацията в пари със същата бързина, с която счетоводителите му изпразваха джобовете на клиентите му. Мъже като него се чувстваха в стихията си в тия времена.
Кварталите на юг от железопътната гара на Техеран бяха терра инкогнита. Дори и картите на града свършваха с гарата, сякаш там беше границата на цивилизования свят, отвъд която всеки извънредно запален търсач на далечни брегове би могъл да изчезне без следа. Това беше една истинска бездна, която действително оправдаваше името си. Техеран се снижаваше рязко на юг; температурите нарастваха силно, а въздухът ставаше все по-тежък и задушен, чак до Райи, древния Рагек, забравил отдавна величието си. И тъй като богатите бяха построили вилите си в прохладните просторни пространства на север, бедните бяха изблъскани вкупом в кипящите казани на юга. Тук бедността, набожността и порокът се бяха сплели в неразрушим възел, еднакво чужд и еднакво опасен както за човек от средното техеранско съсловие, така и за чужденеца. Рандал не беше глупав. Посещенията му в тия райони се брояха на пръстите на едната ръка, като всеки път биваше с придружител. Тръгнеше ли директно към свърталището на Багирзаде, означаваше да си изпроси нож между ребрата. И вместо това пое към вилата на Хаджи Реза Турчина далече на север, в Шемиран. Хаджи Реза трупаше богатствата си от човешките пороци, но не живееше сред тях.