Покрай стените седяха още мъже. Някои пушеха, традиционното наргиле; нажеженият въглен в горната му част припламваше в карминово всеки път, когато пушачът поемаше и издухваше дима. Други пък пушеха опиум с дълги лули, всяка от които свършваше в кълбовиден порцеланов съд с пробит малък отвор; вътре се слагаха таблетки суров кафяв опиум — разтапяха ги с дребни въглени, стиснати в щипци, и притискаха пластичната субстанция в отвора с дълъг метален щифт. Наркоманът любител на опиума, или тариаки, представляваше все още обичайна гледка в съвременен Иран, въпреки няколкото опита да се забрани отглеждането на мак или вноса на дрогата. В настоящия момент в страната имаше над половин милион регистрирани наркомани и вероятно най-малко още толкова неизвестни на властите. Купоните, даващи право на наркоманите над шейсет да си купуват опиум, бяха част от официално разрешената търговия, но Рандал знаеше, че Хаджи Реза е един от подземните босове, натрупал по-голямата част от състоянието си чрез покупката и продажбата на купони и посредством нелегалния внос на дрога от Турция и Афганистан.
Въведоха го в малка стая в дъното на сградата и му казаха да чака. Стаята се осветяваше от гола електрическа крушка; единственото обзавеждане се състоеше от няколко грубо сковани дървени стола с прави облегалки. След две минути единият от чакукашаните се завърна с Багирзаде. Нурула изглеждаше занемарен и състарен. Беше лошо облечен, небръснат от поне три дни, и очевидно сънят му не беше здравословен, но Рандал не изпитваше никакво съчувствие към него. Багирзаде направи вял опит да се усмихне, после се отпусна уморено на най-близкия стол. Чакукашанът излезе и внимателно притвори вратата.
— Доста време измина от последната ни среща, Рухи — започна Рандал. — А видът ти хич не ми харесва. Надявам се да не си болен.
— Къде беше през цялото това време, Рандал? Три пъти се мъчих да се свържа с теб. Ти си ми длъжник.
— Времената се менят, Рухи, а с тях и дълговете. Но не се тревожи, дошъл съм да ти помогна. Искаш да се чупиш оттук, нали така? Отговори ми на въпросите, дай ми информацията, от която се нуждая, и още утре ще бъдеш в чужбина. В противен случай утре можеш да бъдеш вкочанен труп. Или дори нещо още по-лошо.
Очите на иранеца излъчваха животински страх. Той задиша тежко.
— Какво искаш?
— Съвсем малко. Мъничко информация. Искам да знам къде се крие Масуд Хешмат.
Багирзаде замръзна. Очите му сякаш се смалиха, превръщайки се в главички на топлийки.
— Само си губиш времето. Той е мъртъв.
— Той не е мъртъв, Рухи, и ти го знаеш много добре. Ако той наистина беше убит, все щях да чуя за това; този вид информация се разнася много бързо. Къде е?
— Не мога да ти кажа. Заклел съм се да го пазя в тайна.
На Рандал му беше повече от ясно, че Багирзаде умира от страх. Научеше ли Хешмат, че той е виновен за разкриването му на американците, смъртта щеше да го застигне бързо. Но самият процес на умиране можеше да се проточи доста.
— Ти и едно обещание не си спазил през живота си, Рухи. Но ти обещавам, че Масуд няма да научи кой го е издал. А и ти отдавна ще си на десетки хиляди километри оттук, ако въобще стигне до ушите му. Това е единственият ти шанс. На твое място не бих се колебал и за миг.
И Багирзаде заговори. Думите рукнаха от устата му в съскащ шепот.
— Той живее до пазара, не знам точно къде. Но тази вечер можеш да го откриеш в Шахр Но. Понякога ходи там, в една къща на Абришами, към Сина. Номер четиридесет и девет. Тази вечер ще бъде там.
Рандал кимна. Шахр Но беше кварталът с червените фенери на западен Техеран, отвъд Дарвазе Казвин. Подобно на южен Техеран, това също беше опасна зона. Чужденците стигаха само до „Шокуфе Но“, нощен клуб, където можеха да слушат песни от първокласни изпълнители като Гугуш и да избират от по-качествените проститутки. А зад него се простираше ничия земя, където даже и неговият крак никога не бе стъпвал.
Той даде на Багирзаде адреса, нужен му за бягството от страната, и му каза кога да отиде там. Изправи се, приближи се до вратата и я отвори. Чакукашанът почтително чакаше отвън.
— Аз тръгвам. Моля ви да кажете на Хаджи Реза.
Чакукашанът се обърна и поклати глава.
— Първо иска да ви види. Елате с мен.
Рандал последва чакукашана, оставяйки Багирзаде сам в стаята. Телохранителят го поведе към апартамента на Хаджи Реза по някакви стълби. Стаите, за разлика от мъждиво осветените помещения на долния етаж, се оказаха облени от ярка светлина. Хаджи Реза седеше на един голям диван с млада жена до себе си и пиеше уиски. Той се усмихна и се приведе към Рандал.