Гневът и страхът на Хешмат бяха очевидни. Той продължаваше да държи пистолета, вече насочен към гърдите му. Рандал бавно се отпусна на ръба на леглото.
— Щом искаш да стоиш така, няма да ти преча. Но ще разговаряме. Веднага.
Агентът на САВАК бавно отпусна пистолета, после посегна към панталоните си, метнати върху един стол, и неловко ги обу, използвайки само едната си ръка. С очи изпълнени със страх и внимание, без да отпуска пистолета, той седна на стола и попита:
— За какво искаш да разговаряме? Какво е това толкова важно нещо, че си се вдигнал чак тук? Тъкмо се канех да оправя момчето, когато нахлу тук. Бих могъл да те убия дори за това.
— Знаеш отлично за какво искам да говорим.
— Не знам. Кажи ми. Знам само, че някаква жена е била убита в апартамента ти вчера. Не знам защо и не ме е грижа. Това не ме засяга. Нямам нищо общо с тая работа, дори вече не работя в САВАК. Не са ли ти казали?
Хешмат очевидно все още беше добре информиран за събитията в Техеран.
— Тя беше втората жертва. Ирадж Ашрафи беше убит по-рано тази сутрин. Две от най-скъпите ми същества бяха убити заради теб. Не се заблуждавай, Масуд, ти си не само замесен, но си затънал до шията.
— Заради мен? Какво искаш да кажеш? Как мога да бъда замесен в това нещо? — Очите на Хешмат се изцъклиха от страх, той пак вдигна револвера; пръстът му всеки миг можеше да натисне спусъка. Рандал следеше как кокалчетата му бавно побеляват. Съзнаваше добре, че Хешмат е доведен до положението на обтегната до скъсване струна и че и най-слабото подозрително движение е способно да взриви ситуацията.
— Ти имаше една архивна папка с документи за групата, която атакувахме в Колхак миналата година. Беше я нарекъл с кодовото име Горух Каф. Папката скоро мина в наши ръце. Ашрафи и Фуджико са убити от човек, който е искал папката. И сега убиецът държи документите.
Хешмат изглеждаше зашеметен.
— Никога не съм се опитвал да си я върна. Та аз дори не знаех до този момент, че е изчезнала. Това беше случай, даден в архива, приключен. Никой друг не знаеше, че е там. Не съм го споменавал никому.
— Аз не твърдя, че имаш нещо общо с убийствата. Защото ако беше така, сега нямаше да разговаряме и ти нямаше да си жив, за да го разбереш. Но искам да знам кой стои зад тях. Искам да знам всичко, което си научил за групата, кои са били те, какви са били плановете им. Помогнеш ли ми, и аз ще ти помогна с нова самоличност, за да се измъкнеш от Иран. Всичко вече е подготвено. Остава само да ми кажеш.
— Не знам нищо. Други документи, освен тези в папката нямаше. Знаеш го не по-зле от мен.
— Не, Масуд, ти знаеш повече, много повече. И приключи случая и го предаде в архива именно защото знаеше много повече.
— Казвам ти, че не знам нищо. Не знам кои бяха те, не знам нищо за тях. Не можахме да идентифицираме нито едно от телата. Лица, отпечатъци от пръсти — нищо не фигурираше в архивите ни, нито в тези на полицията. Това е истината, трябва да ми повярваш. Бяха просто лица, нищо повече.
— Защо тогава организира нападението върху къщата? Защо не изпрати полицията?
Очите на Хешмат прескочиха от Рандал към вратата и пак се върнаха обратно.
— Трябваха ми живи. Исках да ги разпитам. Те имаха информация.
— Откъде знаеш това? Каква беше тази информация?
— За покушението върху Ашраф.
— Но това не бяха същите хора. Участниците в онова покушение тогава още бяха във Франция. С каква информация разполагаше групата от Колхак? Кои бяха те?
— Не знам. Освен… Бяхме длъжни да разучим. Те бяха фанатици, ти самият видя какво стана. Фанатици.
— Какви по-точно? Политически? Религиозни?
— И двете. Моллите отново набират сила. След месец-два ще бъдат на власт. Вече е прекалено късно да бъдат спрени.
— Какво още имаше? — Рандал не отпускаше хватката. Съзнаваше, че иранецът знае още. Очите го издаваха.
— Нищо. Те са федаини, муджахидини. Не знам точно.
— Лъжеш. Онези бяха други. Кои са те?
Иранецът беше уплашен, но не от Рандал. Рандал съвсем ясно виждаше страха му. Имаше и още нещо, нещо способно да ужаси дори и този ненадминат специалист по изтръгване на показания.
— Ще те убия, Хешмат, кълна ти се. Пет пари не давам какво ще стане. Ще ги открия. Кои са те?
— Ти не разбираш. Те… никой не би повярвал, че ще се завърнат, никой. Не можеш да ги спреш. Слушай, Рандал, измъкни ме оттук, иначе ще ме убият. Те имат очи навсякъде, нищо и никой не може да им убегне. Измъкни ме оттук и после ги открий. Използвай влиянието си, за да ги спреш. Намери Германеца. Намери го и го спри.