По челото на Хешмат беше избила пот, той изглеждаше смазан — един прекършен мъж, загубил самоконтрола си. Рандал пристъпи към него. Не изпитваше никаква жал, само срам, че е в тази стая, че е принуден да играе тази игра с Хешмат, че жаждата му за мъст го е довела чак дотук.
— Кой е този германец? Как мога да го открия?
Писъците се разнесоха само секунди преди вратата на стаята да изтрещи в стената. Чу се блъскането и на други врати. Мъже закрещяха, жени и момичета запищяха. Рандал изви глави и мярна човек, целия в черно, застанал на прага с насочен към него автомат. Опита се да измъкне пистолета си изпод сакото, но първият откос го прониза още докато бъркаше за оръжието си, и го отхвърли към леглото. Миг преди да загуби съзнание той с отчаяно усилие се претърколи по леглото й падна на пода, скривайки се от куршумите. Същият откос заби Хешмат в стената, приковавайки го върху нея няколко секунди. Крайниците му се мятаха неудържимо докато куршумите го разкъсваха. Отвсякъде долиташе стрелба, в другите стаи също се стреляше. Хаос, примесен с полузадавени писъци за милост и помощ и тропот на множество боси крака. След миг се разнесе и последният откос, след който настъпи зловеща тишина. Мъжът в рамката на вратата хвърли поглед към Хешмат, увери се, че е наистина мъртъв, провери и Рандал, постави автомата си на предпазител и отстъпи в коридора.
Трета фаза
10.
Мека
1 април 1979 година
В квартала Шиб ал-Мавлид в североизточната част на Мека има една порутена къща на три етажа, само на някакви си петдесетина метра от малката модерна библиотека, издигната на мястото на селището, където е бил роден Мохамед. Това е старата Мека, притисната от всички страни, сгушена на долните склонове на Абу Кубаис, с високи тесни къщи, иззидани с груби тухли и хоросан, с прозорци с ромбовидни решетки или дървени щори, иззад които надзъртат очи, които виждат, без да бъдат виждани. Тесни улички с разбити мръсни настилки си пробиват несигурно път сред порутени домове, тъмни входове и тайнствени тунели и се губят сред хаотичната им плетеница. Навсякъде щъкат подивели котки, търсещи препитание, нехайни към заобикалящия ги човешки живот.
Беше късно след полунощ и Шиб ал-Мавлид беше притихнал и тъмен. В една стая на третия етаж на къщата спяха дванадесет мъже. Тринадесетият стоеше на стража. Равномерното дишане на мъжете изпълваше стаята, от време на време нарушавано от лая на някое скитащо куче. И в тази тишина почти недоловимият звук от почукване на долния етаж имаше ефекта на сигнал за тревога. Само след миг и дванадесетимата мъже бяха будни. Стражът отвори вратата и слезе по стълбите. Който и да беше почукал, повече не повтори. Той знаеше, че две почуквания, изпълнени с тревога, са достатъчни да пробудят мигновено обитателите на къщата, без да тревожат съседите. В мрака на горния етаж се подаваха от ръка на ръка пистолети.
Стражът отвори вратата към улицата с една ръка — в другата държеше готов за стрелба пистолет. Една-единствена дума беше прошепната в мрака и неясна фигура прекрачи прага, притваряйки безшумно тежката дървена врата. Непознатият се обърна към стража и заговори с напрегнат шепот:
— Тук ли е?
— Да, горе е. Следвай ме.
Двамата се изкачиха по древните дървени стъпала. Когато стигнаха вратата на спалното помещение, стражът се обади тихо, успокоявайки хората вътре, че всичко е наред, и махна на новодошлия да влиза. Някой запали газена лампа и стаята се изпълни с бледа жълта светлина, която хвърляше причудливи сенки по лицата на присъстващите. Дванадесетимата мъже, събудили се само преди секунди, бяха вече облечени в черни роби, готови за действие.
Мъжът, почукал долу на вратата, беше облечен в униформата на Националната гвардия. Беше потен и очите му издаваха завладелия го страх. Изчака да му посочат къде да седне и след като се настани на пода, заговори, без да чака покана.
— Простете ми, че ви разбудих, но нямаше друг начин, трябваше да дойда. Има издадена заповед да се атакува къщата. Те знаят, че сме тук, и планират само след час да нападнат. Успях да се измъкна, без да ме видят, но ако разберат, че съм изчезнал, може да се досетят какво е станало и веднага да се втурнат насам. Трябва още тази нощ да се изнесете. Мека вече не е безопасна за вас.
Седнал на пода срещу него беше пилигримът, пристигнал в града през пустинята преди година. Казваше се Мохамед ибн Абд Аллах ал-Кахтани, бивш студент от факултета по ислямско право в Мека. Подобно на мнозина от последвалите го, той беше от племето отайба, бедуинско племе, което пасеше овцете и камилите си в района между Мека и Риад, саудитската столица. Преди две столетия отайба бяха владели Катар, но периодът на възхода им се беше оказал кратък. В доста по-близки времена бяха използвани от крал Абд ал-Азиз за умиротворяването на огромния арабски полуостров, но влиянието им отново бе западнало след потушаването на едно въстание, избухнало сред самото племе. Сега амбициите на много млади отайби бяха съсредоточени върху него, Мохамед ибн Абд Аллах.