11.
Техеран
10 април 1979 година
Гласът на мюезина, призоваващ правоверните на вечерна молитва, заглъхна с угасването на светлината. В небето над тях кондензитната диря на устремения на север Боинг 707 бавно заплува към планината Дамаванд и подмина Елбрус; под тях светлините на Техеран започнаха да примигват сред падащия здрач. По улиците заблестяха фаровете на такситата, профучаващи на пълна скорост. Ревът на двигателите и клаксоните, виковете на хората заглушаваха всички други звуци, включително и тихия напевен ритъм на призива за молитва.
Някой гост на града, завръщащ се след година или две отсъствие, трудно би забелязал някаква особена разлика, гледайки изпълнените с тълпи главни улици в сърцето на града. Е, би могъл да се учуди на плахостта, с която гражданите викаха такситата, сякаш не бяха сигурни в имената на улиците. Иначе всичко останало изглеждаше нормално. Булевардите „Елизабет“, „Фирдоуси“, „Хафиз“ и „Тахт Джамшид“ бяха все така изпълнени с коли, автобуси, хора и петролни изпарения. Движението си беше все така хаотично, пешеходците все така безгрижни към живота и крайниците си. Но при взиране отблизо се забелязваха значителни промени. Неоновите светлини бяха намалели, много от луксозните магазини и ресторанти бяха затворени, старите нощни клубове бяха изчезнали, а витрините на магазините вече почти не излагаха скъпите вносни стоки както само допреди година. По тротоарите буквално не можеха да се забележат европейски или американски лица и никакви модерно облечени млади иранци и иранки, копиращи модата в Париж и Ню Йорк. Малкото жени, които можеха да се видят, бяха съпровождани от мъже, и почти всички носеха чадри или най-малкото тъмна кърпа, закриваща лицата им. Ако гостът погледнеше вътре в магазините и правителствените сгради, силно изненадан щеше да отбележи, че фотографиите на Мохамед Реза Шах или императрица Фара повече не красят стените. На тяхно място имаше портрети на един стар мъж с тюрбан и брада на молла.
Това беше Техеран през 1979 година, Техеран на Хомейни и ислямската революция. В Таджриш и Шемиран вилите на богатите бяха разграбени и плячкосани. Много от тях бяха превърнати в кабинети за комитетите, отговарящи за най-бедните в страната, и домове за реформация на проститутките.
Революцията беше донесла промени и по пазарите и уличките на мизеруващия южен Техеран. Тук никога не беше имало богати магазини за разграбване, нито блясък на лукса, никакви вили или малки дворци, никакви жени в джинси, поли или с модерни прически. Животът си продължаваше както преди, само може би по-напрегнат, по-открит и изпълнен с повече надежди. На главния пазар го нямаше грохота на движението, заглушаващ призива на мюезина към правоверните да се съберат в шахската джамия. „Ашхаду Анна ла иллаха илла илла…“ — „няма друг, освен Аллах и Мохамед е Неговият пророк“. Мекият напевен персийски акцент на мюезина смекчаваше и придаваше музикалност на грубите арабски думи.
Хората вече започваха да прииждат през голямата дървена врата, която отделяше двора на шахската джамия от пазара. На вратата, както винаги, бяха разпънати сергии, на които се продаваха камъни за пръстени от ахат, надписани с цитати от Корана: десетки мъже чакаха готови да изработят печат от твърд бронз, върху който отляво надясно за броени минути с остро длето да изпишат името на клиента.
С падането на здрача електрически лампи пламнаха сред лабиринта от улички, образуващи огромния пазар; един от майсторите на печати, млад мъж на около двайсет и пет години, остави инструментите си и тръгна към джамията, сякаш да се присъедини към другите вътре за вечерната молитва. След като обаче се озова в преддверието, той свърна надясно и излезе през една по-ниска врата, извеждаща по-навътре в пазара, и бързо закрачи през малките улички. Походката му издаваше увереност и познаване на района. По-тъмните цветове и луксозните платове лъщяха в изкуствената светлина, богатата бродерия на чадрите изпъкваше на фона на мрачно сивото, кафявото и черното. Младият мъж напредваше без колебание. Отново свърна вдясно в уличката „Новруз“, после рязко сви вляво в „Чехел Тан“; неколкостотин метра по-нататък пак зави вдясно към улица „Гарибан“. Излезе от лабиринта на улиците в някакъв жилищен квартал, изтъкан от тесни проходи, тухлени стени и тъмни дървени врати, и скоро стигна един вход със стръмни стъпала. Огледа се наляво и надясно, вдигна ръка и почука веднъж, два пъти, после направи пауза, и още веднъж. Вратата се отвори, той влезе вътре и тя хлопна зад гърба му. Никой не чу пазачът на вратата да разменя и дума с него.