Дъхът му миришеше на гранясало, смрадта от мръсните му дрехи караше стомахът й да се свива конвулсивно. Не й достигаше въздух, ръката му я притискаше като менгеме, повдигаше и се. Тя преглътна, после пак. Главата й се замая, а стомахът й се разбунтува. Заби нокти в ръката му, в отчаян опит да се освободи.
— Пусни ме! Лошо ми е. Ще…
Стомахът й не издържа и тя повърна. Марвин извика и отвратен я избута от себе си, бутилката се разби на пода. Матилда се строполи върху счупените стъкла, но почти не усети болка. Светът около нея се завъртя, като че ли никога нямаше да спре.
— Виж какво направи! Глупава кучка.
Изрита я с все сила по хълбока. Матилда запълзя слепешком към вратата, търсейки убежище в къщата.
— Ти си същата като майка си — изкрещя, като се олюляваше над нея. — Вие, проклетите О’Конърс, винаги сте мислили, че сте нещо повече от такива като мен. — С нов ритник я запрати към стената. — Време е да те науча на малко уважение.
Матилда се опитваше да стигне до вратата, като не откъсваше очи от него. Той взе нова бутилка и седна на стола.
— Изчезвай! — изръмжа през зъби. — За нищо не ставаш, също като майка си.
Не бе нужно да я подканят за втори път. Като се препъваше, тя тръгна към вратата.
Марвин отпи голяма глътка от бутилката. Избърса уста с ръкава си и я изгледа заплашително, после се засмя тихичко.
— Сега не си вириш носа, а?
Матилда се вмъкна в къщата и затвори вратата зад гърба си. Облегна се, дишаше тежко. Болката в хълбока не беше нищо в сравнение с болката в крака й и след бърз оглед на наранените места, тя разбра защо. Остро парче стъкло се бе забило навътре в бедрото й.
Като накуцваше, тръгна към килера, свали от рафта аптечната и бързо се зае с раната. Прехапа устни — щипеше силно, докато я промиваше, но след като извади стъклото и сложи чиста превръзка, мястото не изглеждаше толкова зле.
Бързо съблече мръсната рокля и я накисна в коритото. Докато се миеше, през цялото време се ослушваше за някакъв шум откъм верандата. Не се чуваше нищо, освен скърцането на люлеещия се стол върху дъските и несвързаният говор на баща й.
Матилда прекоси с накуцване кухнята и отиде в малката стаичка, където спеше. Подпря един стол под дръжката на вратата и се отпусна изтощена на леглото, но нащрек и с широко отворени очи. През затворения прозорец се долавяха звуците на нощта, а през процепите на дъсчените стени се просмукваше мирис на евкалипти, акации, суха трева и пръст.
Тя се бореше със съня, но след дългия кошмарен ден, клепачите й натежаха. Последната мисъл, преди да заспи, бе за майка й.
Шумът бе непривичен и тя се събуди внезапно.
Дръжката на вратата се помръдна и изскърца. Матилда седна на ръба на леглото, като придърпа тънкия чаршаф под брадичката си и видя как столът се поклати.
Нададе вик — нещо тежко разби вратата на трески и събори стола, който се плъзна със стържещ звук по пода. Ръждивите панти пронизително изскърцаха и разбитата врата се затръшна с трясък.
Пълното олюляващо се тяло на Марвин изпълни очертанията на вратата. Свещта хвърляше тъмни сенки около вторачените в нея очи.
Матилда се примъкна в най-далечния ъгъл на леглото. С опрян на стената гръб, тя се сви на кълбо. Ако можеше да стане невидима.
Марвин пристъпи напред, вдигнал високо свещта, и погледна надолу към нея.
— Недей! — Тя протегна ръка, сякаш искаше да се предпази. — Моля те, татко, не ме удряй.
— Дойдох, за да ти поднеса подаръка си, Матилда. — Той пристъпи към нея, като се клатушкаше и се мъчеше да разкопчае колана си.
Матилда си спомни за последния бой, когато катарамата на колана бе оставила дълбоки следи, които седмици наред й причиняваха нетърпими болки.
— Недей! — хлипаше тя, — не с колана. Моля те, не с колана.
Марвин се оригна и свали колана си, като че ли не бе чул нищо.
— Няма да те бия. Не и този път.
Матилда изведнъж спря да хлипа и очите й се разшириха от ужас, когато го видя да разкопчава панталона си.
— Не! — промълви с глух глас, — само не това.
Коженият панталон се свлече на пода и той го изрита настрани. Дишането му бе учестено, блясъкът в очите му не бе породен само от изпития алкохол.
— Винаги си била една неблагодарна кучка — изхриптя. — Е, добре, сега ще ти дам един урок по добро поведение и когато свърша с теб, ще се замисляш преди да ми противоречиш.