Даян и Джени се спогледаха с удивление.
— Трябва да намеря отец Райън — каза задъхано Джени. — Фин е бил много религиозен, логично е да се е обърнал към свещеник след смъртта на Матилда. Той е единствената връзка с миналото, Хелън. Единственият, който може да знае какво е станало с детето.
— И Етън, разбира се — каза колебливо Хелън.
Джени си помисли за злия старец в инвалидната количка и поклати глава.
— Само, ако не е останал никой друг.
— Ще се обадя в църквата — каза Хелън. — Направили сме доста дарения, време е и те да направят нещо за нас. — Тя се усмихна на Джени и Даян. — Като добри католици искаме да си осигурим влизане в рая, а и църквата винаги е с протегната ръка.
— Защо да не пробваме със стареца, Джен? — подхвърли Даян през дима от цигарата. — Господи, та той е бил в центъра на всичко. Не може да не знае какво се е случило.
Хелън закри с длан слушалката.
— Дори да ми каже колко е часът, пак не бих му повярвала и бих проверила — каза мрачно тя. — Нека да опитаме първо да намерим отец Райън.
Джени кимна в съгласие.
Хелън се свърза с някого на име отец Дънкан, но само от нейните думи не можеше да се разбере какво става и трябваше да изчакат да свърши разговора.
— Разбирам. Добре, благодаря ви, отче. Между другото харесва ли ви новият джип? Обзалагам се, че с него се придвижвате по-лесно, нали? — усмихна се тя и остави слушалката.
— Е? — Джени се изправи.
— Отец Райън още е жив и живее в старчески дом за свещеници в Броукън Хил. Отец Дънкан каза, че му пише редовно, за да го държи в течение с местните събития. Не можел да вижда добре, но умът му си бил съвсем наред. — Тя откъсна листчето от бележника. — Това е адресът му.
Джени взе листчето. Адресът не й говореше нищо, но въпреки това се развълнува.
— Да се надяваме, че няма да ходим дотам напразно — промълви тя.
Даян застана до нея.
— Не можем да знаем предварително, Джен. Но като те гледам как си се настървила да разбереш всичко наведнъж, мисля, че е най-добре да потегляме. За колко време ще стигнем до Броукън Хил, Хелън?
— Обикновено летим дотам със самолет, но при задаващата се буря, няма да е много разумно.
— Имате самолет? — Даян беше впечатлена.
Хелън се засмя.
— Малко е прекалено, нали? Обаче е много удобно, особено когато реша да се измъкна бързо от тук, ако положението стане напечено.
Тя ги погледна, после изглежда взе някакво решение.
— До Броукън Хил е доста далече и ако не познавате пътя, можете много лесно да се загубите в тази прашна буря. Защо да не ви закарам?
Джени хвърли един поглед на Даян и двете кимнаха.
— Ще хвърля няколко неща в чантата, ще оставя бележка на Джеймс и тръгваме.
Малко по-късно багажът беше събран, бележката за Джеймс лежеше на масата в салона и трите жени отидоха в огромната кухня, ухаеща на прясно изпечен хляб и печено месо.
Хелън напълни три термоса с кафе и нареди на готвача да направи един куп сандвичи.
— Ще трябва да използваме камионетката ви. Джеймс е взел нашата, а резервната е в ремонтната работилница. Даян, докарай я пред гаражите отстрани на къщата.
Джени последва Хелън навън и трите натовариха отзад в камионетката няколко туби с бензин, две туби с вода, няколко резервни гуми, крик, пушка, лопата и аптечка за първа помощ. Сложиха и една чанта с инструменти, както и различни резервни части.
— Защо са ни всичките тези неща? — учуди се Джени. — Нали Броукън Хил не е чак толкова далече?
— Наложително е да се вземат при всяко излизане от фермата. Може да ни се развали колата, да спукаме гума или да заседнем в пясъка — и тогава ще минат дни, докато ни открият. При наближаващата буря е необходимо да бъдем по-подготвени от всякога. — Хелън се качи в камионетката и зае мястото на Даян. — Хайде да тръгваме.
Джени и Даян се сместиха до нея и трите потеглиха.
— Може и да имаш вид на светска дама — заяви замислено Даян, — но иначе си мъжко момиче.
Лакираните нокти на Хелън проблясваха, когато поемаше по почти незабележимите очертания от един път към друг.
— Тук не е място за срамежливи мимози. Научих го дяволски бързо, когато дойдох за пръв път.
Тя погледна към двете млади жени до нея и се усмихна.
— Забавно е да използваш цялата си съобразителност срещу природните сили и проклетите овце. Не е по-различно от това да общуваш на светско парти с дами, които се събират на едно място и блеят глупаво.