— Аз съм Дженифър Сандърс, отче. А това са Хелън и Даян.
Свещеникът повдигна глава и Джени видя, че очните му ябълки бяха замъглени от бели облачета. Обзе я пристъп на нерешителност. Какво ли би могъл да й каже този мъж на преклонна възраст, което тя да не знаеше вече или най-малкото да не подозираше? Той бе твърде стар и не беше редно да го безпокои.
— Дженифър, нали? Е, това вече е нещо — замълча той за момент после тромаво се размърда в леглото. — Ще ми помогнеш ли с тези възглавници? Много са неудобни и от тях ме заболява врата.
Дженифър се усмихна. Отец Райън може и да бе остарял, но ирландската му прямота се бе съхранила. Тя бързо нагласи възглавниците. Нямаше много време. Сестрата скоро щеше да се върне.
— Трябва да говоря с вас, отче — започна тя, — за случилото се с Фин Макколи. Помните ли го?
Свещеникът полежа известно време неподвижно, после обърна към нея сълзящите си очи.
— Как каза, че ти е името?
Джени потисна нетърпението си.
— Дженифър Сандърс, отче.
— Това моминското ти име ли е, дете? — попита тихо той.
Джени направи озадачена гримаса към Хелън и Даян и поклати глава.
— Не, отче. Кръстена съм Дженифър Уайт. Явно списъкът е бил стигнал до „У“, когато са ме приели в сиропиталището.
Старецът кимна и от гърдите му се отрони дълга въздишка, която прозвуча като шумоленето на сухи листа по неравна повърхност.
— Божията воля те доведе точно навреме, мила моя. От много години съдбата ти тежи на моята съвест.
Джени се отдръпна от него. Думите му я изненадаха.
— Защо да тежа на съвестта ви, отче?
Отец Райън затвори очи и въздъхна.
— Беше толкова отдавна. Толкова години мъчение за бедната ти майка. Но всичко започна много преди това… много преди това.
Джени се вцепени. Думите му падаха като ледени късчета право в сърцето й и оставаха някъде дълбоко.
— Майка ми? — прошепна тя. — Какво за майка ми?
Той забави отговора си толкова дълго, че тя се запита дали не е заспал или забравил, че не е сам. Освен това със сигурност я бъркаше с някой друг.
— Старецът се обърка, Джен. Знаех си, че не трябваше да идваме тук. — Даян я потупа по ръката. — Хайде. По-добре да го оставим на спокойствие.
Джени тъкмо се канеше да стане, когато немощният му глас я спря.
— За първи път разбрах, че нещата не вървят на добре, когато дадох последно причастие на Мери Томас и чух предсмъртната й изповед. Тя се бе омъжила за един мъж, но обичаше друг. Детето й не беше от съпруга й.
— Значи няма съмнение, че Матилда Томас е била дъщеря на Етън Скуайърс? — намеси се Хелън.
Старият свещеник насочи замъгления си поглед по посока на гласа й.
— Ни най-малкото. Тя обаче запази тайната до смъртта си. Мери беше силна жена. Същата бе и дъщеря й.
Джени се отпусна. Отецът може би я бъркаше с някого, но поне щеше да научи нещо повече за Матилда и семейството й. Какво значение имаше, дори и да си мислеше, че говори с някой друг?
— Спомням си, когато Матилда и Фин дойдоха при мен, за да говорим за сватбата им. Тогава бяха толкова щастливи. Изпълнени с радост и светли надежди за бъдещето. Това, което стана, беше жестоко. Жестоко и несправедливо, след всичко, което бе минало през главата на Матилда — той замълча.
— Знам какво се е случило, отче. Намерих дневниците й. Кажете ми какво е направил Фин след смъртта на Матилда! — Тя хвана тънката китка и усети пулса му. Той бе неравен, но пръстите му я стиснаха силно.
— Баща ти ме повика в Чаринга, за да изпратя майка ти според християнските обичаи. Цяло чудо бе, че бе е успяла да ти даде живот, Дженифър.
— Моят ба…? — Джени не можеше да си поеме дъх, главата й се въртеше, а подът под нея плуваше. Това беше някаква лудост. Старецът говореше несвързани неща. — Отче, нещо бъркате — успя да каже със заекване. — Името ми е Дженифър Уайт. Аз нямам нищо общо с Матилда или Фин.
Той отново въздъхна и стисна още по-силно ръката й.
— Дженифър Уайт е името, което са ти дали в сиропиталището. Дженифър Макколи е името, с което си се родила.
Той явно не забелязваше напрежението във въздуха, нито пък можеше да види ужаса, изписан върху лицето на Джени. Тя седна като зашеметена на леглото, сърцето й туптеше отсечено и толкова силно, сякаш всеки момент щеше да изскочи от гърдите й.