— Почакай. Идвам с теб. — Хелън се отдръпна от стареца. — Нищо не ме задържа тук, а и Джеймс сигурно е някъде там.
— Ти!
Резкият тон накара и трите да замръзнат на място и да се обърнат.
Етън сочеше с кльощавия си пръст към Джени.
— Дете на Сатаната. Дяволско изчадие. Знам коя си ти — знам всичко за теб. Заслужаваш да гориш в ада заедно с твоята скъпа Чаринга.
Джени чу как Даян се задъхва от гняв, усети пръстите й върху ръката си, но беше вцепенена от ужас, докато гледаше как старецът се изправя от инвалидната количка.
— Знам истинската ти самоличност, Дженифър Макколи. Чаринга не може да скрие нищо от мен. Отдавна те чакам да се върнеш.
Лудостта, която се четеше в очите му, му даваше сила. Той тръгна към нея, като влачеше крака по пода, протегнатата му ръка се тресеше от ярост.
— Сега дано Сатаната се радва на компанията ти. Гори в ада заедно с майка си.
Джени потръпна, когато ръката му се впи в нейната. Тя отстъпи крачка назад — после още една, хипнотизирана от налудничавия му поглед, почти безпомощна пред омразата, излъчваща се от цялото му същество.
Етън се строполи в краката й, главата му тупна глухо на дървения под. Тялото му се претърколи по гръб и той оголи дългите си, жълти зъби.
— Ти ме предаде, Мери. Открадна това, което ми принадлежеше. — В следващия момент той вече не помръдваше.
Тишината се проточи до безкрайност. Трите го гледаха втренчено и Джени се почуди как Мери изобщо е могла да обича подобен човек. Навярно обстоятелствата са го направили такъв. Ако баща му не е бил толкова алчен, можело е да останат заедно и да им бъдат спестени ужасните последствия.
— Съжалявам, Джени. Ужасно съжалявам. — Хелън стоеше безпомощно над жалките останки на Етън Скуайърс. — Сигурно е знаел през цялото време. Но как? Кой би могъл да му каже?
Джени мислеше усилено.
— Ходил ли е Етън в Чаринга в периода между смъртта на Фин и моето завръщане?
Хелън мачкаше нервно една носна кърпичка.
— Преди години той ходи два-три пъти до там — потвърди замислено. — Спомням си, че Джеймс казваше, че не му харесва начина, по който баща му си пъха носа в Чаринга и взема разни неща.
Джени заобиколи безжизненото тяло на Етън и хвана треперещите ръце на приятелката си.
— Помисли, Хелън. Какво точно е взел?
В сините очи на Хелън блесна искрица на просветление.
— Джеймс каза, че е взел един стар сандък, но след като го държал с години в кабинета си, наредил да го върнат.
— Дневниците бяха в сандъка, Хелън. Ето как е научил. Мога да се обзаложа на всичко, че той е върнал сандъка, точно преди Питър да открие връзката ми с Чаринга.
Хелън я погледна ужасено.
— Искал е ти да ги прочетеш? — каза задъхано Хелън.
Джени кимна.
— Знаел е, че когато разбера всичко, Чаринга никога няма да бъде негова. Това е бил последният му злобен жест.
— Мили боже. Как може някой да бъде толкова зъл? Само че как е успял да остане в течение на това, което става в Чаринга? Та той не е напускал Караджонг от години — намръщи се Хелън и изведнъж закри устата си с длан. — Андрю. Андрю е шпионирал за него.
— Не можем да сме сигурни в това — отвърна решително Джени. — Но ни най-малко няма да се изненадам, ако е така.
Тя погледна през прозореца. Небето беше притъмняло и предвещаваше буря.
— Сега искам само да се върна при Брет и Чаринга. Идвате ли с мен?
Хелън кимна. Без да поглеждат към тялото на пода, жените напуснаха къщата.
Дневната светлина угасна. Мъжете бяха изтощени, но бушуващият огън не преставаше. Небето не можеше да се види, а земята беше осветена от зловещото оранжево сияние на пламъците, надвиснали над Чаринга. Бяха откарали стадото и всички животни от Чаринга край езерата в подножието на Тжаринга. Там дърветата бяха зелени и земята бе влажна от подземните извори. Така се надяваха да спасят поне животните.
Отвсякъде пристигаха пожарни коли, но водата беше оскъдна и скоро помпите пресъхнаха. Пожарникарите продължиха да се борят с огъня с чували от зебло, клони и всичко, което им попаднеше под ръка.
Независимо от усилията им огънят напредваше през ливадите право към къщата.
Малкото гробище и зеленчуковата градина бяха изпотъпкани от крака, които бързаха да отсекат дърветата и да прочистят земята от храсталаците. Черпеха с кофи вода от потока и поливаха сухите дървени стени. Пламъците продължаваха да пълзят.