Планината Тжаринга. Аборигените са я нарекли така заради формата й — прилича на каменен амулет. Планината е едно от свещените им места, където се уединяват, когато разговарят с духовете.
Джени стисна силно дръжката на вратата, когато гумите пропаднаха в една особено дълбока дупка.
— Кога ще видя къщата?
Брет се подсмихна.
— След около час и половина. Като стигнем онези дървета, ни остават още около осемдесет километра.
Джени го изгледа удивена.
— В такъв случай колко е голяма самата ферма? Осемдесет километра от дърветата до къщата? Сигурно е огромна.
— Само шестстотин четирийсет и осем хиляди декара. Според тукашните стандарти не е голяма — отвърна той равнодушно, като внимаваше да не мине през някоя дупка.
Джени съжали, че не се бе вслушала по-внимателно в думите на Джон Уейнрайт. Сигурно й бе споменал за всичко и все пак това й идваше като шок, макар че добре знаеше какви огромни участъци земя изграждаха фермерите в сърцето на Австралия.
— Господин Уейнрайт ми каза, че сте започнали работа в Чаринга преди две години. Къде сте работили преди това?
— В Чаринга. Тази Коледа ще станат десет години, откакто дойдохме тук с жена ми. После банката ме назначи за управител.
Джени го погледна с изненада. Досега не бе споменавал за съпруга и Джени бе предположила, че не е женен. „Тогава каква работа, по дяволите, имаше той с Лорейн? Нищо чудно, че се чувстваше неловко в присъствието на Лорейн. — Тя се облегна назад и се загледа замислено през прозореца. Вярно беше, че тихите води са най-дълбоки. Интересно каква ли е жена му?“
— Ето я и фермата Чаринга — точно пред нас — каза накрая тихо той.
Слънцето потъваше зад планината.
Той посочи с глава ниските сгради срещу редицата евкалиптови дървета и Джени долови гордост в гласа му. Когато се приближиха и мястото се показа в целия си блясък, тя разбра защо.
Къщата беше в стила на първите заселници. Изградена от дървен материал, с покрив от вълниста ламарина, заслонена от юг с горичка от пиперови дървета, чиито светлозелени клони висяха немощно заради жегата по пладне. Верандата опасваше цялата къща, перилата й бяха обвити с коприва и пълзящи клонки на виолетови тропически храсти. Рамките на прозорците бяха боядисани в червено, ливадата до къщата бе яркозелена, а прочистените около двора пространства, с цел предпазване от пожари, бяха пясъчножълти.
Брет посочи към ливадата и загаси двигателя на камионетката.
— Поливаме я от кладенците. Налага се да разчитаме на подпочвени извори, за да поим животните, но за щастие, никога не сме имали недостиг на вода тук, в Чаринга, защото от планината до нас достигат водите на няколко извора. Говори се, че по време на войната Чаринга е устояла на десетгодишна суша.
Джени слезе от камионетката и се протегна. Пътуването продължи цял ден и цялото й тяло бе схванато и я болеше. Погледна към конете, които пасяха на ливадата, под сянката на дърветата, и им завидя. Независимо че слънцето клонеше към залез, все още бе много горещо.
— Какви са онези сгради ей там?
Тази ферма бе далеч по-голяма от Валуна — приличаше по-скоро малък град, отколкото на ферма.
Брет посочваше всяка сграда една по една.
— Това е складът с вълната, складът за сортиране и резервоарите с препаратите за овцете. Наемаме по двайсет стригачи през сезона. В съседните сгради се помещават кошарите и кучкарниците. До тях са кокошарниците, свинарника и мандрата. Всяка главна сграда е снабдена със собствен генератор за ток.
— Никога не съм осъзнавала колко самостоятелна и независима може да бъде една ферма — промълви Джени. — Невероятно е.
Брет бутна шапката си назад и разрови прахта с ботуша си. Очите му блестяха с нескрита гордост.
— Повечето от нещата си осигуряваме сами, но все още разчитаме на Кралската поща за някои продукти, бензин и керосин. Купуваме сено, ако е имало суша, а също пшеница, захар и брашно. Поръчваме селскостопанските машини по каталог, но за щастие имаме добър монтьор, който поддържа техниката в добро състояние, докато не започне да се разпада от старост. Плевнята ей там се използва като гараж за машините и склад за горивата и материалите. Ковачницата е до нея, а в края е дърводелската работилница.
Джени още не можеше да възприеме всичко това, когато тонът на Брет изведнъж стана сериозен.
— Онези резервоари зад къщата са пълни с прясна вода, госпожо Сандърс. Водата в тях е само за пиене. — Той се обърна и посочи към тесния поток, който течеше лениво под плачещите върби на западния край на ливадата. — Вода за пране и домакински нужди се черпи от този поток.