— В такъв случай няма проблем само да ги разгледам, нали? Хайде, Симон. Колкото повече се опитваш да ги скриеш, толкова повече ще настоявам да ги видя. Нека да приключим с въпроса сега, а?
Симон въздъхна.
— На Брет това няма да му хареса, Джени. Каза ми да ги изгоря.
— Защо изобщо би поискал подобно нещо? — попита Джени ужасена. — Освен това — добави тя без заобикалки, — те не са негови, за да се разпорежда с тях. — Джени си пое дълбоко дъх. — За бога, Симон, ако това са само едни стари дрехи, защо е цялата тази загадъчност?
Симон я погледна, после явно промени решението си.
— Е, мила, убеди ме. Правя това, което ми наредят. Хайде, отзад са.
Джени я последва в кухнята. Купчина съдове за миене, бяха струпани до мивката. Беше светло и приветливо: с карираните пердета на прозореца и рендосаната чамова маса. На пода бяха струпани чували с пресни зеленчуци, а от тавана висяха окачени тенджери и тигани.
— Сложих ги в този стар сандък. Видя ми се грехота да ги изхвърля. — Лицето й бе придобило инатливо изражение и се бе зачервило, но не от топлината в кухнята.
Джени клекна пред очукания сандък и разкопча кожените каишки. Сърцето й биеше ускорено, въпреки че не разбираше защо се вълнува толкова. Та това беше само една купчина стари дрехи.
Капакът на сандъка се отвори и се блъсна в стената зад него. Джени ахна. Това не бяха парцали, а колекция от обувки и дрехи от миналия век.
Симон клекна до нея, не беше напълно уверена, че постъпва правилно.
— Разбира се, ако знаех, че се интересуваш от такива неща, никога нямаше да…
— Няма значение, Симон — каза Джени меко при вида на новопридобитото съкровище, — но се радвам, че не си ги изгорила.
Тя вадеше една по една грижливо сгънатите дрехи и ги разглеждаше. Нощници от най-фин лен, ръчно шити и опаковани в тънка хартия. Рокля от деветнайсети век с викторианска дантела на яката и маншетите, толкова бяла, колкото е била в деня, когато са я ушили. Джени разопакова красивата булчинска рокля от моаре, купена най-вероятно от Ирландия, и допря меката кремава коприна до лицето си. Още миришеше на лавандула. Имаше памучни роклички, каквито са носели децата през първата половина на този век и малки, ушити със сложни бодове бебешки дрешки, които сякаш изобщо не са били обличани. Имаше още рокли със смъкната талия от двайсетте и следвоенни рокли от нискокачествен памук, към тях подходящи колани и сменящи се якички.
— Симон — каза тя с възхита, — това не са дрипи, а дрехи с колекционерска стойност.
Кръглото лице на Симон почервеня.
— Ако знаех, че ще ти харесат, нямаше да ги изнеса от къщата. Брет ми каза, че само ще ти се пречкат из гардероба.
Джени я погледна и си помисли какво би могло да стане с тези прекрасни, запазени непокътнати дрехи. После поглади Симон по отрудената ръка.
— Важното е, че са запазени. Само това има значение.
Тя извади едни протрити и износени от работа бричове за езда, ботуши и копринен шал, скъсан от едната страна при ресните. Като ги притисна до лицето си, тя вдиша мириса на лавандула. Тези дрехи сигурно са били носени от жената, чиято снимка още стоеше в медальона й! После погледът й бе привлечен от нещо морскозелено, подаващо се между гънките на един ленен чаршаф. Беше дълга бална рокля, която се отличаваше от обикновените работни дрехи. Мека, изящна и феерична. Дългата й сатенена долна част бе покрита с шумолящ шифон, а рози от същия плат бяха пришити към тесния колан и набора на раменете.
— Този цвят ти отива — каза Симон. — Защо не я пробваш?
Джени се поколеба, но имаше нещо в роклята, което я възпираше да я облече точно сега и тя я остави настрана.
— Виж! — извика изненадана. — Има дори и обувки към нея. Сигурно са направени по много специален повод.
Симон изглежда не се впечатли, тонът й изведнъж стана припрян.
— Това е всичко, мила. На дъното са останали само куп стари книги и непотребни неща.
Тя тръгна да затваря капака и Джени я спря.
— Книги? Какви книги?
— Приличат ми на дневници, но повечето от тях са разпокъсани.
Джени впери в нея настойчив поглед.
— Какво му има на това място, че всички сте толкова потайни — и за какво беше цялата тази суетня около дрехите? Това има ли нещо общо с онзи странен надгробен паметник в гробището?
Симон въздъхна.
— Знам само, че преди години тук е станало нещо лошо, мила. Брет мислеше, че е най-добре да не се тревожиш и за това след трагедията, която си преживяла. — Тя замълча за миг. — Съжалявам за това, което се е случило със съпруга ти и малкото ти момченце.