— Лейди, умницата ми. Добро момиче. Добре дошла у дома.
Дъждовете престанаха, земята изсъхна и небето отново се проясни. Пасищата избуяха със сочна зелена трева и разноцветни диви цветя. Стадо кенгура се настани под сянката на евкалиптите. Птици с пъстри пера се стрелкаха нагоре-надолу; въздухът бе станал чист и свеж след напоителните дъждове. Дойде време да събере стадото, да го огледа и да прецени как може да го опази от по-нататъшно унищожение.
Обличаше се за езда, когато чу барабанния ритъм на конски копита откъм двора. Матилда взе пушката, провери дали е заредена, после излезе на верандата.
Етън Скуайърс яздеше, седнал настрани, върху буен черен жребец, който пръхтеше и удряше с копита, като хвърляше буци кал и въртеше неспокойно очи. Скуайърс беше облечен в дълъг до глезените дъждобран и носеше кафява широкопола шапка, която засенчваше очите му. Матилда обаче забеляза гордо вдигнатата му брадичка и решителността в очите му. Посещението му не бе по съседски.
Тя вдигна пушката, хвана я с уверени ръце и насочи цевта към него.
— Какво искаш?
Етън свали шапката си.
— Дошъл съм, за да ти изкажа съболезнованията си, Матилда. Щях да дойда по-рано, но времето беше много лошо.
Матилда изгледа хубавите му дрехи и скъпия кон. Дали не се подиграваше с нея? Не можеше да прецени. Невъзможно бе да е дошъл само от уважение към човек, когото бе ненавиждал.
— По-добре казвай направо за какво си дошъл, Скуайърс, защото си имам работа.
Устните му се разтеглиха в усмивка, но Матилда забеляза как очите му отбягваха нейните.
— Напомняш ми за майка ти, Матилда. Цялата огън и жупел. Пушката не ти трябва.
Матилда я стисна още по-здраво.
— Това решавам аз.
Той сви рамене с премерено изтънчен маниер.
— Много добре, Матилда, ако точно това искаш. — Направи пауза и погледна към пушката. — Дойдох, за да те помоля да премислиш отново дали не искаш да продадеш Чаринга. — Той протегна напред облечената в ръкавица ръка, за да й попречи да го прекъсне. — Ще ти платя добра цена. Можеш да разчиташ на думата ми.
— Чаринга не се продава.
Пушката сочеше право в гърдите му.
Гръмкият смях на Скуайърс отекна в спокойната утрин и накара коня му да разтърси глава.
— Скъпо мое момиче, какво точно си мислиш, че можеш да постигнеш тук? — Той махна към подгизналите с вода ливади и порутени обори. — Това място се разпада и сега, когато дъждовният сезон мина, кредиторите на Марвин ще дойдат да си искат парите. Ще трябва да продадеш прасетата, машините, конете, а вероятно и останалите овце.
Матилда го изслуша невъзмутимо. Той беше мъж с власт, а тя — само на петнайсет години. Ако паднеше в ръцете му, щеше да загуби всичко. Знаеше, че е прав — беше прекарала много безсънни нощи в размисъл над дълговете и възможността да ги изплати.
— Защо се интересуваш от неща, които не те засягат? — каза рязко.
Сърцето й заби ускорено, когато й хрумна неприятно предположение.
— Нямаме дългове към теб, нали?
Изражението му се смекчи и той поклати глава.
— Обещах на майка ти, че ще те наглеждам и че няма да давам пари назаем на Марвин — Той се наведе напред. — Въпреки твоите опасения аз съм честен човек. Възхищавах се на майка ти и сега съм дошъл само заради нея. Ако получа Чаринга, то това ще е по честен начин.
Матилда го погледна право в очите и сърцето й заби още по-силно.
— Дори този начин да включва женитбата ми със сина ти?
Мълчанието му бе красноречиво.
— Не съм глупачка, Скуайърс. Знам, че Андрю прави каквото му кажеш — точно затова не искам да имам нищо общо с него. Можеш да му кажеш да престане да ми изпраща покани за неговите забави. Не ме интересува. И разбери — Чаринга не е за продан или размяна.
Етън загуби търпение. Изражението му се промени и очите му гневно засвяткаха.
— Ти, малко глупаво момиченце — просъска той. — Къде ще получиш по-добро предложение? Доведеният ми син ще ти осигури живот, за какъвто не си и мечтала и при това ще запазиш Чаринга.
— Само че Караджонг ще я погълне — каза Матилда с равен глас. — Не става Скуайърс.
— Как, по дяволите, си мислиш да управляваш това място сама и то без достатъчно животни.
— Ще се справя.
Матилда мислеше трескаво. Трябваше да има начин да избегне кредиторите на Марвин. Оцеляването на Чаринга зависеше от това.