Джени се намести на седлото. Не й харесваше начина, по който той я караше да се чувства толкова… Толкова какво? Притеснена? Виновна? Неловко? Тя въздъхна. Не можеше да опише въздействието му върху себе си и изпитваше безсилие, че не разбира защо.
Когато стигнаха до ливадата, Джени скочи от седлото. Гърбът и ръцете я боляха, а шестият й пръст беше притиснат от ботуша. „Следващия път ще си сложи старите ботуши вместо тези — реши унило. — И няма да излиза повече с Брет Уилсън. Една сутрин, прекарана с него, бе повече от достатъчна.“
— Благодаря ви — подметна хладно. — Надявам се, че не съм отнела много от скъпоценното ви време. Можете да се връщате на работа.
Последната забележка бе изключително злобна и тя мигновено съжали, че я изрече, но проклета да беше, ако тръгнеше да се извинява след грубиянското му поведение преди малко.
Брет пое юздите, разседла конете и тръгна. Единственият знак, че бе чул благодарностите й, бе отсеченото кимване.
Симон седеше в кухнята и пиеше чай. На лицето й бе изписано любопитство.
— Рано се връщате. Как мина разходката?
Джени хвърли шапката си на масата и седна. Усещаше стегнати и болезнени мускули, за които не бе подозирала, че съществуват, а кракът й пулсираше.
— Ездата беше чудесна, но не мога да кажа същото за компанията.
Симон застина с вдигнатия чайник в ръка.
— Да не сте се спречкали с Брет?
Джени кимна.
— Той е ужасен грубиян и аз няма да го търпя повече.
— Извинявай, мила, но не мога да повярвам. Какво стана?
— Нищо — отвърна кисело Джени. Сега спречкването й се стори детинско. Нямаше смисъл да говори за това.
— Може би тъкмо в това е проблемът — засмя се Симон и й наля чай.
Джени забеляза самодоволната усмивка на по-възрастната жена.
— Какво искаш да кажеш?
Симон отново се разсмя и погали Джени по ръката.
— Нищо, мила. Абсолютно нищо. Все пак странно, че го намираш за груб. Брет обикновено е много мило момче. Един куп момичета дават мило и драго за една сутрешна езда с него.
— В такъв случай, Лорейн и другите могат да заповядат. Сещам се за сума неща, които бих предпочела да направя, отколкото да прекарам сутринта с Брет Уилсън.
— Чакай малко, Джени. Връзката на Лорейн с Брет съществува единствено във въображението на Лорейн. Брет не е поглеждал сериозно жена, откакто собствената му избяга.
Джени забеляза враждебното изражение в очите на Симон и се запита какво ли е направила Марлийн, за да предизвика подобно отношение.
— Тази жена водеше Брет за носа и получи това, което заслужаваше — заключи Симон.
— Какво имаш предвид?
Симон очевидно имаше слабост към Брет и смяташе, че той не е в състояние да стори зло и че никоя жена не е достойна за него.
— Според хорските приказки тя е певица в един бар в Пърт — обясни Симон със скръстени под пазвата ръце. — Аз обаче мисля, че мъжете не ходят там само за да я слушат как пее. — Тя направи пауза и сви устни. — Горкият Брет. Надяваше се, че се малката му хубава женичка ще му бъде вярна и ще напълни къщата му с деца. Сума ти поразии направи тази хубостница, докато живя тук. Не можеше да стои мирна. — Пазвата на Симон се разтресе от неодобрение. — Не се учудвам, че е толкова докачлив. Сигурно мисли, че всички жени са един дол дренки. Какво го е накарало да се забърка с Лорейн? Като я гледам, не е по-различна от Марлийн. — Симон сви рамене. — Тя е млада, привлекателна и достъпна. Един мъж си има своите нужди, Джени — а Брет е мъж като всички останали — но не мисля, че е опрял чак дотам. Лорейн греши, като си мисли, че може да го хване по този начин. След Марлийн той търси по-стабилна връзка.
Джени си спомни развълнуваното изражение на Лорейн и начина, по който тя се изчерви и оживи, когато Брет пристигна в Уолаби Флатс.
— Горката Лорейн — въздъхна Джени.
Мамчето изсумтя и добави с презрение:
— Не знам. Не искам да си хабя силите, за да я съжалявам. Имала е повече мъже, отколкото обедите, които ние двете с теб сме изяли.
Джени разбърка чая си.
— Двамата с Брет изглежда не можем да се разберем. След Питър, покойния ми съпруг, той ми се струва много неразговорлив и затворен. Дали не съм го разстроила по някакъв начин — това ли е причината?