Выбрать главу

Кредиторите се появиха месец, след като спряха проливните дъждове. Широка риза и стар гащеризон на Марвин прикриваха положението на Матилда, която се бе качила на стълбата и помагаше на Гейбриъл да поправи покрива на къщата.

Знаеше кои са и за какво са дошли, но когато погледна надолу, се зачуди дали ще й дадат възможност да изложи предложенията си. Очевидно се бяха наговорили предварително помежду си — погледите, които си разменяха, говореха красноречиво. Докато слизаше по стълбата, тя се подготвяше за предстоящата битка.

Мъжете пуснаха конете си в ливадата и се разположиха на верандата. Матилда забеляза, че въртяха притеснено шапките си и избягваха погледа й. Реши да не губи време с празни приказки и започна решително:

— Нямам никакви пари, но имам намерение, по един или друг начин, да платя дълговете на баща си.

— Знаем това, госпожице Томас. — Хал Риджли притежаваше магазин за хранителни стоки в Лайтнинг Ридж и въпреки внушителната си фигура се свиваше под открития й поглед.

Матилда изгледа мъжете един по един. Освен Риджли тук бяха Джо Тъкър от кръчмата, Симънс от банката и Шон Мърфи от Умера. Тя пое дълбоко дъх и се обърна към Шон. Той беше уважаван от хората в района и мнението му се зачиташе. Ако успееше да го привлече на своя страна, би могла да убеди и останалите да я приемат на сериозно.

— Баща ми още ти дължи един овен и две овце. Овенът ми е необходим за разплод, но двете овце родиха по две здрави и силни агънца. Ще ги вземеш ли вместо пари?

Докато размишляваше върху предложението, прошарената му коса проблясваше на слънцето. Накрая проговори:

— Този овен дава добро поколение. Струваше ми един куп пари, госпожице Томас. Не знам.

Матилда очакваше подобен развой.

— Предлагам ти да вземеш и овцете, Шон — каза тя тихо, — но овенът ми трябва за още един сезон, иначе съм загубена.

Шон потърси погледите на другите мъже, после кимна.

— Съгласен съм, госпожице Томас.

Матилда си отдъхна. Обърна се към Хал Риджли и се усмихна.

— Дъждовете започнаха, преди да съм изразходила целия складиран запас от фураж. Вземи това, което е останало, а също и испанското седло, за да си оправим сметките — и като забеляза алчните светлинки в очите му — наблегна: — Седлото ще ти хареса, а и струва повече от една овца.

Хал се изчерви.

— Този фураж сигурно е пълен с гъгрици и е наяден от плъховете.

— Не и в моята плевня — намеси се тя енергично. — Съхранявам го в затворени метални контейнери. — После се изправи в целия си ръст и погледна решително на нивото на копчетата на ризата му. — Договорихме ли се?

Шон го сръга с лакът и грамадният мъж кимна едва забележимо. Матилда се усмихна вътрешно. Хал открай време бе хвърлил око на седлото на Марвин и въпреки че бе вероятно да вземе много повече пари, ако го продадеше в града, знаеше, че той едва ли ще отхвърли това предложение.

Джо Тъкър пристъпи напред и й връчи купчина листа.

— Това са разписките на Марвин.

Пулсът на Матилда се ускори. За разлика от останалите дългове, нямаше от къде да знае, каква сума дължеше баща й на съдържателя. Докато четеше хартийките с нечетливия подпис на Марвин, помръкна. Толкова много пари. Толкова много загубени облози. Толкова много уиски. Сумата надхвърляше възможностите й.

— Извинявай, Матилда, но имам да плащам много сметки и не мога да ти опростя дълга ей така. В момента нещата не вървят добре.

Матилда се усмихна несигурно. Горкият Джо — той беше мил човек и очевидно това не му бе по сърце. Тя се загледа към ливадата, където пасяха конете: кафявата кобила, два диви жребеца и сивият кон на баща й.

Във въздуха витаеше напрежение. Тишината се нарушаваше единствено от скърцането на люлеещия се стол, на който седеше банкерът Симънс. Матилда потрепери. Сякаш баща й се бе върнал и дебнеше да я улови.

Тя се отърси от мислите си и се концентрира върху Джо.

— Ето какво: вземи двата диви коня и ги продай. Ще получиш по-добра цена, ако първо ги обяздиш. Те са първокласни жребци, така че, защо не опиташ да ги продадеш на Чолки Лонгхорн от Нула Нула?

Хал я погледна тъжно.

— Не разбирам нищо от обяздване на коне, Матилда. Ако към жребците добавиш и кафявата кобила, ще съм сигурен, че ще си върна парите обратно.

Матилда премести погледа си върху кафявата кобила. Тя наистина бе хубава и бърза, с достатъчно буен нрав, за да участва в местните надбягвания. Един от помощник-овчарите я яздеше на миналите надбягвания и Марвин спечели прилична сума от облози. Не можеше да си позволи да остане без нея, както и без останалите. Ако се случеше нещо с кобилата й, можеше да остане без работен кон. Лейди остаряваше и скоро нямаше да я бива за нищо.