— Кобилата или жребците — каза тя решително. — Не мога да ти дам и трите коня.
Джо изглежда набра смелост, защото стойката му стана по-войнствена, а изражението на лицето — по-решително.
— Баща ти ми е длъжник от дълго време и само от уважение към теб не съм продал тези разписки. Скуайърс искаше да ги купи. Няма търпение да се докопа до Чаринга.
Матилда забеляза как очите му светнаха, когато изигра коза си, и разбра, че е загубила.
— Благодаря ти, че дойде първо при мен — каза тя тихо. — Можеш да вземеш тези коне, ако това ще попречи на Скуайърс да пипне земята ми.
Симънс се надигна от люлеещия се стол. Дъските на верандата заскърцаха под тежките му стъпки.
— Това няма да ви помогне, госпожице Томас — отбеляза той с превзетия си глас. — Банката няма да приеме коне, фураж или седла. Ако вие не можете да върнете заема, който баща ви изтегли от нас, ще трябва да изискаме плащането. Няма проблем да продадем фермата. Вече сме проучили пазара.
Матилда забеляза безмилостното изражение на лицето му, когато взе разписките от Джо и ги напъха в джоба си. Не се и съмняваше, че Скуайърс бе купувачът. Тя видя как другите мъже напуснаха верандата, за да приберат нещата си, но цялото й внимание бе съсредоточено върху мъжа пред нея. Знаеше какво има предвид — бе намерила документите след погребението на Марвин.
— По-добре влезте вътре. Трябва да обсъдим нещата подробно — каза решително тя. — Не искам другите да чуят това, което имам да ви кажа.
Той я погледна подозрително, но я последва, без да каже и дума. След като сложи чаши с чай, Матилда седна срещу него и се облегна на масата.
— Покажете ми документите за заема, господин Симънс — каза тихо тя.
Той отвори коженото куфарче и измъкна снопче листа, после се разположи удобно и отпи от чая си. Не откъсваше очи от лицето й, като куче динго, което дебне, за да отмъкне някое агне.
Матилда започна да чете документите и когато свърши, ги бутна обратно към него.
— Тези документи нямат правна сила. Не ви дължа нищо, освен малкия заем, който мама взе преди пет години.
Симънс приседна с изправен гръб на твърдия дървен стол.
— Мисля, че грешите, госпожице Томас — избоботи той. — Документите са изготвени от личния ми адвокат.
— В такъв случай трябва да го уволните, господин Симънс — иронично отбеляза Матилда, — защото не си е свършил добре работата.
Симънс започна да губи търпение.
— Не смятам, госпожице Томас, че сте в положение да поставяте под съмнение един от най-добрите правни умове в Австралия.
— Тъкмо обратното, господин Симънс. Имам пълното право да се съмнявам, когато е изтеглен заем срещу моята собственост без моето съгласие. — Матилда изстреля светкавично отговора си.
Надменността и арогантността на Симънс преминаха в объркване.
— Но аз видях нотариалния акт… Баща ти беше собственик на земята.
Матилда поклати глава.
— Той имаше право само да ползва земята докато умре. Нищо повече. Ето ви останалите документи. Вижте сам. И ако имате някакви съмнения, ви предлагам да попитате адвоката на господин Скуайърс. Той е изготвил клаузите на нотариалния акт.
Симънс извади снежнобяла носна кърпичка и забърса голото си теме, докато четеше документите. Ръцете му трепереха, а по ризата му избиха тъмни петна пот.
Матилда изчака търпеливо Симънс да прочете и последния ред. Сърцето й биеше до пръсване, докато си припомняше най-важните клаузи от нотариалния акт. Майка й, й бе обяснила най-подробно какво смята да направи и Матилда знаеше целия текст почти наизуст.
— Ще трябва да се посъветвам с адвоката си по този въпрос. Изглежда баща ви не е бил съвсем почтен с нас.
— Той не беше честен спрямо много хора, господин Симънс — подхвърли тя заядливо.
— Заемът обаче ще трябва да бъде платен. Сумата е доста значителна, за да ви я опростя ей така.
Матилда се изправи.
— Тогава ще трябва да ме съдите. Няма да получите Чаринга без борба, господин Симънс.
Той я погледна замислено.
— На колко години сте, госпожице Томас?