— На петнайсет. Но не ме подценявайте, господин Симънс. — Матилда скръсти ръце пред гърдите си и го погледна решително.
— Остава обаче да се погаси заема, изтеглен от майка ви. Какво ще направите по този въпрос?
Матилда долови саркастичните нотки в гласа му. Извади металната кутия, която толкова старателно бе крила от Марвин. Цяла година бе събирала в нея парите, намерени при претърсване на джобовете му, а също и онова, което бе успяла да спести и икономиса с цената на много лъжи, само за да е готова за този момент. Това бяха всичките й пари.
Тя изсипа монетите на масата и те заблестяха на слънчевата светлина.
— Тази сума ще покрие половината от дължимото. Другата половина, както е уредено по договор, ще бъде платена, когато получа парите от продажбата на вълната.
Симънс смръщи чело при вида на купчината монети.
— Като гледам стадото ви, госпожице Томас, съмнявам се, че този сезон ще изкарате много пари — а и как ще живеете без средства дотогава? Това е всичко, с което разполагате, нали?
Матилда не се нуждаеше от съчувствието му. Не можеше да търпи присъствието му в кухнята си.
— Това си е мой проблем, господин Симънс. Ако сме приключили, отивам да си върша работата.
Матилда го изпрати до верандата и остана навън, докато четиримата мъже наляха прясна вода и възседнаха конете си. Джо яздеше отпред, а след него вървяха, вързани, двата жребеца и кафявата кобила. Агнетата и овцете подтичваха, скупчени пред конете. Тя изчака, докато се превърнаха в точици на хоризонта, после се върна към работата по покрива.
Гейбриъл стоеше разкрачен, с гръб, подпрян на комина. Матилда забеляза, че откакто бяха пристигнали мъжете, той не бе свършил никаква работа.
Когато се качи на последната пречка на стълбата, тя задържа дъха си и изчака болката в гърба й да премине. Все по-трудно й беше да се движи бързо. Носеше бебето ниско и тялото й бе натежало под широките дрехи, които прикриваха корема й.
— Хайде да свършваме с тази работа, Гейб. После ще седнем да хапнем.
Той се ухили насреща й.
— Няма пирони, господарке.
— Тогава слизай долу и отивай да търсиш проклетите пирони! — рязко отсече тя.
Глава 8
Матилда знаеше, че не разполага с много време. Скоро нямаше да може да прикрива състоянието си, затова една седмица, след като разплати дълговете на Марвин, тя впрегна Лейди в каруцата и заедно с подтичващия покрай нея Блу се отправи към Уолаби Флатс. Запасите й от продукти намаляваха застрашително и имаше само един изход от положението.
Докато пътуваше, Матилда си припомни последното си излизане от Чаринга — отчаяното бягство на едно дете. Вече бе жена, поела съдбата си здраво в ръце, платила бе дълговете си, Чаринга все още бе нейна, а овцете ставаха все по-охранени от пролетната паша. Животът можеше и да е хубав.
Матилда прекара нощта на открито. Спа под каруцата, увита плътно с одеяло. Блу ръмжеше при най-слабия шум, а юздите на Лейди подрънкваха, докато пасеше трева наблизо. Тя стана на зазоряване, свари в канчето чай и закуси с хляба, който носеше от вкъщи.
В дърветата грачеха врани, стадо кенгура, подгонено от Блу притича пред каруцата. Беше й горещо в дългото палто на баща й, но то обгръщаше фигурата й като палатка и прикриваше състоянието й. Макар че на хората не им влизаше в работата какво става с нея, не беше готова да стане обект на одумки и не искаше да обяснява своето поведение или пък поведението на баща си. Ако пътуването минеше гладко, нямаше да й се наложи да ходи до Уолаби Флатс до раждането на бебето — а после щеше да му мисли, като настъпеше момента.
Уолаби Флатс не се беше променил от времето, когато майка й я доведе тук за пръв път. Все още беше мрачен и прашен град, пълен със серни извори и изоставени мини за добив на опали. Къщите имаха занемарен вид, а парапетът около кръчмата — осеян с дупки. Мъжете все така седяха под сянката на верандата и зяпаха безцелно пред себе си.
Матилда завърза Лейди за един кол до коритото с вода, измъкна пушките от задната част на каруцата и заизкачва дървените стъпала. Камбанката на вратата звънна, както обикновено, когато някой влизаше в магазина. Лъхна я тежката миризма на захар и кафе, чай, кожа и керосин. След люлеенето и друсането на каруцата това и дойде в повече, и Матилда преглътна няколко пъти, за да овладее гаденето. Напоследък й ставаше лошо от миризми, вероятно заради бременността.