Тя придърпа палтото над издайническата издутина и се отправи към тезгяха, където стоеше магазинерът.
— Колко ще ми дадете за пушките? — Не го познаваше, защото продуктите им се доставяха направо във фермата.
Мъжът беше слаб, с болнав цвят на кожата и увиснали мустаци. Той погледна внимателно Матилда, после взе да разглежда пушките една по една. Поглеждаше цевта, преди да провери задната й част, ударника и мерника. Намръщи се и ги положи на тезгяха.
— Вече имам достатъчно пушки. А и тези не са кой знае какво.
Матилда го изгледа студено. Знаеше, че пушките са ценни. Марвин не спираше да й го повтаря, когато я караше да ги почиства и смазва. Тя бе избрала три от седемте — най-добрите.
— Тези двете са „Уинчестър“, а тази е „Енфийлд“. — Матилда ги взе, дръпна затвора и щракна ударника. — Плъзга се без засечка, като по масло. Като нови са.
Изчака го да ги разгледа добре; той ги опипваше тук-там, като облизваше устни, предчувствайки голямата печалба. Матилда знаеше, че се чуди с каква сума точно може да я излъже и преди да е обидил и двамата с някое смешно предложение, тя каза:
— Имам списък с продуктите, които са ми необходими — и обяви твърдо: — Тези пушки трябва да покрият цената на стоките.
Магазинерът потърка брадичка и подръпна мустака си. Малките му алчни очички сновяха между пушките и дългия списък.
— Не съм свикнал да работя по този начин — продума накрая. — Предполагам, че пушките струват колкото нещата, които ти трябват. — Той се загледа в нея. — Ти не си ли момичето на Марв Томас?
Матилда кимна сдържано.
Той вдигна със скръбно изражение една от пушките.
— Познах този Енфийлд. Съжалявам за баща ти. Казах му да не тръгва тогава, но знаеш какъв беше Марв — усмихна се той. — Старият козел не търпеше съвети. Липсва ни компанията му.
Матилда се усмихна насила. Не искаше да си губи времето да обсъжда „добрия стар Марв“ и бутна през тезгяха списъка с покупките.
— Мога ли да си взема продуктите? Каруцата ме чака отпред.
— Между другото, казвам се Фред Партридж. Как се справяш сама в Чаринга?
— Гейб ми помага — отговори бързо Матилда, — а и когато дойдат стригачите, ще има още хора.
— Искаш ли да закача обява за стригачите? Колко души ще наемеш този сезон?
Въпросът обърка Матилда — не бе мислила за това. Погледна към закачените обяви на дъската зад него. В сезона на стригане тук пристигаха множество мъже от областта и от по-далечни места. Когато идваха да търсят работа, първо проверяваха в магазина.
— Ще ви кажа допълнително — каза тя бързо.
— Това трябва да е много скоро, мила. — Той взе парче хартия и надраска набързо една обява. — Пиша десет стригачи и един готвач. Предполагам, че стигат?
Забоде обявата на стената при другите. Устата на Матилда пресъхна. Единственият начин да плати на толкова много хора бе да изпрати Гейб да продаде на пазара прасетата и две от кравите.
— Пишете девет. Пег Райли всяка година се занимава с готвенето, а Бърт още може да стриже наравно с останалите.
Той я изгледа загрижено.
— Лошо ли ти е, мила? Седни. Госпожата ей сега ще ти направи чай.
Матилда се стегна и превъзмогна гаденето.
— Добре съм — излъга с привидно бодър глас. — Няма нужда.
Отказът й не беше достатъчно бърз, защото докато чакаше пред завесата, разделяща магазина от къщата, се появи жена му с чаша чай.
— Матилда Томас? Приятно ми е да се запознаем.
Зорките й очи се плъзнаха по дългото палто на Матилда и когато се върнаха на лицето й, светеха от любопитство.
— Как се справяш сама с фермата, мила? Чух, че си поставила Симънс на мястото му. Не знам как си успяла, но браво на теб. Време беше този тип да опита от собствения си горчив хап.
Матилда не се изненада от бързината, с която се разпространяваха новините и въпреки че се чудеше какво още се говори, реши, че е по-добре да не пита. Тези ястребови очи бяха прекалено пронизващи, а тя не искаше да се заплита в лъжи, с които да прикрива истината.
— С фермата всичко ще бъде наред, щом получа парите от вълната — промълви Матилда, като преглъщаше прекалено сладкия врял чай. — Благодаря за чая. Време е да вървя. Имам да свърша още някои неща в града, после ще се върна за продуктите.
Матилда бутна вратата, чу я как се трясва зад гърба й, като през цялото време усещаше погледа на жената на магазинера. Забърза през прашната улица към малката църква зад ъгъла и потъна с чувство на облекчение в една от излъсканите църковни пейки. Гърбът я наболяваше, а бебето риташе. Реши да си почине известно време в прохладната църква, където никой нямаше да я наблюдава.