— Аз също мисля така — каза Джерод, погалвайки я по косата.
Беше приятно усещане да имаш собствен Микровак и Джерод беше доволен, че беше част от това поколение, но нищо повече. По времето на баща му единствените компютри са били огромни машини, заемащи стотици квадратни километри площ. Имало е само един на планета. Наричали ги Планетарни АК. С времето обаче те ставали все по-усъвършенствани. На мястото на транзисторите дошли молекулни клапи, така че дори най-големият Планетарен АК сега заемаше едва половината пространство в космически кораб.
Джерод се чувстваше горд всеки път, когато си помислеше, че собственият му персонален Микровак е много по-сложен от древния примитивен Мултивак, с който за първи път е било опитомено Слънцето и почти толкова сложен, колкото земния Планетарен АК (най-големия), с който за първи път е бил решен проблемът за пътуванията през хиперпространството и са станали възможни пътешествията до звездите.
— Толкова много звезди, толкова планети — въздъхна Джеродин, заета със собствените си мисли. — Може би семействата винаги ще пътуват към нови планети, както ние сега.
— Не вечно — каза Джерод с усмивка. — Всичко това ще спре един ден, но след милиарди години. Много милиарди. Дори звездите се изчерпват. Ентропията трябва да се увеличи.
— Какво е ентропия, татко? — изписка Джеродет II.
— Ентропията, малката ми, е просто дума, която означава степента на изтощаване на Вселената. Всичко се изтощава, нали знаеш? Както малкия ти уоки-токи робот, помниш ли?
— Не можеш ли просто да сложиш нова батерия, като на моя робот?
— Самите звезди са батерии, мила. Веднъж изтощени, те не могат да се сменят.
Изведнъж Джеродет I избухна в плач.
— Не им позволявай, татко. Не позволявай на звездите да се изтощават.
— Виждаш ли какво направи — прошепна Джеродин раздразнено.
— Как бих могъл да зная, че това ще ги уплаши — изшептя Джерод в отговор.
— Попитай Микровак — изхълца Джеродет I — попитай го как да заредим отново звездите.
— Направи го — каза Джеродин. — Това ще ги успокои.
(Джеродет II също се беше разплакала.)
Джерод сви рамене.
— Сега, сега, милички. Ще попитам Микровак. Не се безпокойте, той ще ни каже.
Той попита Микровак, прибавяйки бързо „Напечати отговора“. Джерод взе в ръце лентата от тънък целуфилм и бодро каза:
— Микровак ни казва, че ще се погрижи за всичко, когато му дойде времето, така че не се безпокойте.
Джеродин добави:
— А сега, деца, време е за лягане. Скоро ще бъдем в новия си дом.
Джерод прочете отново думите върху целуфилма, преди да го унищожи:
НЕДОСТАТЪЧНИ ДАННИ ЗА СМИСЛЕН ОТГОВОР.
Той сви рамене и погледна визуализатора. Х-23 стоеше точно пред него.
VJ-23X от Ламет се взираше в тъмните бездни на триизмерната малкомащабна карта на Галактиката и каза:
— Питам се не е ли абсурдно да бъдем толкова загрижени за материята?
MQ-17J от Никрон поклати глава:
— Мисля, че не. Знаеш, че след пет години Галактиката ще се напълни при този темп на експанзия.
Двамата изглеждаха на по двайсет. Бяха високи и безупречно оформени.
— Все още — каза VJ-23X — се въздържам да предавам песимистични рапорти до Галактическия Съвет.
— Аз не си представям друг вид рапорт. Поразмърдай ги малко. Ще трябва да предизвикаме любопитството им.
VJ-23X въздъхна:
— Пространството е безкрайно. Стотици милиарди Галактики са все още незаети. Дори повече.
— Сто милиарда не са безкрайност, а и стават все по-малко с времето. Помисли само! Преди двайсет хиляди години човечеството реши проблемът за използването на звездната енергия, а само няколко столетия по-късно междузвездните пътувания станаха възможни. На човечеството му трябваха един милион години да запълни един малък свят и само петдесет хиляди години да запълни останалата част от Галактиката. Сега населението се удвоява всеки десет години…
VJ-23X го прекъсна:
— Благодарение на безсмъртността.
— Точно така. Безсмъртието съществува и ние трябва да го имаме в предвид. Признавам, че и безсмъртието има своите лоши страни. Галактичният АК реши много от проблемите ни, но в решаването на проблема за опазване от старостта и смъртта нито една негова идея не намери приложение.
— Все пак, предполагам, не искаш да оставиш живота?
— Не съвсем — отвърна MQ-17J и добави тихо — Все още не. Не съм толкова стар. Колко стар си ти?
— Аз съм все още под двеста… Но да се върнем на думата. Населението се удвоява на десет години. Когато свършим с тази Галактика ще напълним друга за десет години. Още десет години и ще заселим още две. Още едно десетилетие — нови четири. А за сто години ще запълним хиляда Галактики. За хиляда години — един милион Галактики. След десет хиляди години ще изпълним цялата позната Вселена. Тогава?