Зи Прайм знаеше само за един човек, чиито мисли бяха проникнали в мисловното пространство на Вселенския АК и той разказваше само за едва виждащо се светещо кълбо, два фута в диаметър.
— Но как може това да е целият Вселенски АК? — беше попитал Зи Прайм.
— Повечето от него — беше отговорът — е в хиперпространството. В каква форма съществува там, не мога да си представя.
Зи Прайм знаеше, че никой човек не беше взел участие в направата на Вселенския АК. Всеки Вселенски АК проектираше и конструираше своя заместник. Всеки, по време на милионите години от съществуването си, събираше необходимите данни да построи по-добър, по-сложен и по-способен заместник, в който да прелее собствените си запаси от данни и своята индивидуалност.
Вселенският АК прекъсна размишленията на Зи Прайм не с думи а с напътствия. Интелектът на Зи Прайм бе поведен през неясното море от Галактики и една специална Галактика се разшири в звезди. Мисълта дойде, безкрайно далечна, но и безкрайно ясна: „ТОВА Е ПЪРВИЧНАТА ГАЛАКТИКА НА ЧОВЕКА“. Но въпреки всичко тя беше същата, същата както всяка друга и Зи Прайм подтисна разочарованието си. Ди Суб Юн, чийто ум го съпровождаше изведнъж попита:
— Една от тези звезди ли е първоначалната звезда на Човека?
Вселенският Ак отговори:
— ПЪРВИЧНАТА ЗВЕЗДА НА ЧОВЕКА СЕ ПРЕВЪРНА В НОВА. СЕГА Е БЯЛО ДЖУДЖЕ.
— А хората на нея загинали ли са? — попита стреснато Зи Прайм, без да се замисля.
Вселенският АК отговори:
— КАКТО И В ДРУГИ ТАКИВА СЛУЧАИ ЗА ФИЗИЧНИТЕ ИМ ТЕЛА ВЪВ ВРЕМЕТО БЕШЕ ПОСТРОЕН НОВ СВЯТ.
— Да, разбира се — каза Зи Прайм, но дори така го обзе някакво чувство за загуба.
Умът му се отдели от първичната човешка Галактика и се зарея назад, изгубвайки се сред замъглените точици. Той не искаше да я вижда никога повече. Ди Суб Юн попита:
— Какво не е наред?
— Звездите умират. Първичната звезда е мъртва.
— Те всички трябва да умрат. Защо не?
— Но когато цялата енергия изчезне, телата ни в крайна сметка ще умрат, а аз и ти с тях.
— Това ще стане след милиарди години.
— Не искам това да става дори и след милиард години. Вселенски АК! Как могат да се запазят звездите?
Ди Суб Юн попита недоумяващо:
— Ти питаш как може да бъде променена посоката на ентропията?
Вселенският АК отговори:
ВСЕ ОЩЕ НЯМА ДОСТАТЪЧНО ДАННИ ЗА СМИСЛЕН ОТГОВОР.
Мислите на Зи Прайм отлетяха обратно към собствената му Галактика. Той не обмени повече мисли с Ди Суб Юн, чието тяло може би го чакаше в Галактика на трилион светлинни години разстояние, или на съседната на Зи Прайм звезда. Това нямаше значение. Нещастен, Зи Прайм започна да събира междузвезден водород, от който да построи малка звезда за себе си. Щом звездите трябва да умрат някога, поне някоя трябва да може да се построи все пак.
НАКРАЯ ЧОВЕКЪТ ОСТАНА САМ.
Съставен от трилиони, трилиони, трилиони вечни тела, всяко на своето място, всяко почиващо спокойно, тихо, неразрушимо, всяко едно поддържано от съвършени автомати, докато умовете на всички тела се претопиха заедно, неразличими един от друг.
Човекът каза:
— Вселената загива.
Човекът погледна замъглените Галактики. Гигантските звезди бяха изчезнали отдавна, обратно в най-неясното от неясното далечно минало. Почти всички звезди бяха бели джуджета, гаснещи в своя край. Новите звезди бяха образувани от праха между звездите, някои при естествени процеси, други от Човека, но и те си отиваха.
Все пак белите джуджета можеха да се сблъскват едно с друго и от огромните сили, освободени по този начин, се образуваха нови звезди, но и те не живееха дълго.
— Пестеливо използвана, разпределяна от Космическият АК, дори така енергията, останала в цялата Вселена, ще стигне за милиарди години — каза Човекът.
— Дори и така да е, един ден тя ще свърши. Както и да се съхранява и пести, енергията изтича и не може да бъде върната. Ентропията трябва да стигне до максимум.
— Може ли ентропията да бъде реверсирана?
— Да попитаме Космическия АК.
Космическият АК ги заобикаляше, но не в космоса. Нито частица от него не беше в космоса. Той беше в хиперпространството и беше направен от нещо, което не беше нито материя, нито енергия. Въпроси за неговия вид и природа нямаха смисъл във всички термини, които Човек разбираше.
— Космически АК — каза Човекът — как може да се промени посоката на ентропията?
ВСЕ ОЩЕ НЯМА ДОСТАТЪЧНО ДАННИ ЗА СМИСЛЕН ОТГОВОР — отговори Космическият АК.
— Събери допълнителни данни — каза Човекът.
ЩЕ ГО НАПРАВЯ. ПРАВЯ ТОВА ОТ СТО МИЛИАРДА ГОДИНИ. МОИТЕ ПРЕДШЕСТВЕНИЦИ И АЗ МНОГО ПЪТИ СМЕ БИЛИ ПИТАНИ ЗА ТОВА. ВСИЧКИ ДАННИ, С КОИТО РАЗПОЛАГАМ, СА НЕДОСТАТЪЧНИ.