— Ще дойде ли време, когато данните ще бъдат достатъчно или проблемът е нерешим при всички положения? — попита Човекът.
Космическият АК отговори:
НЯМА НЕРЕШИМ ПРОБЛЕМ.
— Кога ще имаш достатъчно данни, за да отговориш на въпроса? — попита Човекът. — Ще продължиш ли да работиш върху това?
ЩЕ ПРОДЪЛЖА — каза Космическият Ак.
— Ще чакаме — каза Човекът.
Звездите и Галактиките умираха и се разпръсваха, а пространството след десет трилиона години изтощаване, почерняваше все повече.
Един по един хората се сливаха с АК. Всяко физично тяло губеше своята умствена идентичност и това в известна степен не беше загуба, а победа. Последният Човешки ум спря преди сливането, поглеждайки над пространството, което не включваше нищо друго освен остатъци от последните тъмни звезди. Нямаше нищо повече. Рядка материя и остатъци от топлина изчезваха към абсолютната нула.
— АК, това краят ли е? — попита Човекът. — Може ли този хаос да бъде превърнат пак във Вселена? Не може ли да стане това?
ВСЕ ОЩЕ НЯМА ДОСТАТЪЧНО ДАННИ ЗА СМИСЛЕН ОТГОВОР — каза АК.
Последният човешки ум се стопи и остана да съществува единствено АК — в хиперпространството.
Материя и енергия намериха своя край, а с тях пространството и времето. Дори АК съществуваше само заради един последен въпрос. Въпрос, който никога не намери своя отговор още от времето на първия компютър десет трилиона години назад.
Въпрос, зададен на компютър толкова далеч от АК, колкото човекът беше далече от Човека. На всички други въпроси беше отговорено и докато този последен въпрос не намереше своя отговор, АК не можеше да спре съзнанието си.
Събирането на данни достигна своя край. Нищо не остана за събиране.
Но всички събрани данни трябваше да бъдат съпоставени във всички възможни взаимоотношения.
Накрая дойде моментът, в който АК научи как да обърне посоката на ентропията.
Само, че сега нямаше нито един човек, на когото АК да може да даде отговор на последния въпрос.
Все едно. При демонстрацията отговорът ще се погрижи за това.
След още един безвременен интервал АК измисли как най-добре да направи всичко.
Внимателно и грижливо АК организира програмата.
Съзнанието на АК обхвана всичко онова, което някога беше Вселена, а сега Хаос.
Стъпка по стъпка, това трябва да се направи.
И рече АК:
— Да бъде светлина!
И бе светлина…