— Съжалявам, лорд Вирзал — обърна се към него директорът на института, — но нямам никаква представа какво се е случило с лейди Далона и дали въобще е все още плътна. Много съм разтревожен. Изключително я уважавах и като личност, и като учен. Истински се надявам да не е била обезплътена; това би нанесло сериозен удар на науката. За щастие тя доведе докрай доста от изследванията си, докато беше при нас.
— Следователно допускате, че вече не е плътна?
— Боя се, да. Политическите последици от нейните открития… — Харнош от Хош повдигна печално рамене. — Беше се посветила изцяло на работата си. Убеден съм, че никаква друга причина освен обезплътяване не би могла да я отклони в момент, когато толкова много важни експерименти все още не са завършени.
Марник кимна на Въркън Вал, сякаш искаше да каже: „Оказахте се прав“.
— Все пак възнамерявам да действам, основавайки се на допускането, че е все още плътна и се нуждае от помощ, докато не се убедя в противното — отвърна Въркън Вал. — Ако стане така, възнамерявам да открия кой я е обезплътил и да го изпратя да поднесе извиненията си лично. Никой не може да обезплъти мой приятел безнаказано.
— Достойно поведение — одобри доктор Харнош. — Разбира се, няма категорично доказателство, че не е все още плътна. С готовност бих ви оказал подкрепа с каквото мога, ако ми кажете от какво се нуждаете.
— На първо място — започна Въркън Вал — ми обяснете точно в какво се състоеше работата й. — Знаеше вече отговора от докладите, които бе изпратила в Първо ниво, но искаше да чуе версията на доктор Харнош. — И какви точно са политическите последици, за които намекнахте? Разберете ме, доктор Харнош, аз съм абсолютен дилетант в научно отношение, като изключим всичко свързано с културата зерфа, като същото се отнася и до теранската политика. Политиката на Венера се свежда най-вече до въпроса кой какъв и по колко рушвет взема.
Доктор Харнош се усмихна — очевидно бе чувал за политиците на Венера.
— О, да, разбира се. Но вие сте запознат, надявам се, с основните различия между статистикалната и волиционалната теории за прераждането?
— В най-общи линии. Волиционалистите поддържат, че обезплътеният индивид запазва пълно съзнание и е способен на нещо аналогично на сетивна перцепция, както и да направи избор на средството за прераждане, като сам реши дали да се прероди, или да остане в безплътно състояние. Вярват, също така, че безплътните индивиди могат да общуват един с друг, както и с определени плътни индивиди по телепатичен път. Статистикалистите отричат всичко това. Тяхното мнение е, че безплътният индивид е в повече или по-малко сомнамбулно състояние и че е привлечен както при тропизма от най-близкото налично средство за прераждане и се преражда задължително в него. Наричат се статистикалисти, защото са убедени, че прераждането е абсолютно произволно или управлявано от непознати и неконтролируеми процеси, както и непредсказуемо, ако се изключи общият сбор.
— Сравнително добро обобщение — призна неохотно доктор Харнош от Хош, спестявайки си похвалите към един обикновен дилетант. Гребна с лъжичка малко изсушена зерфа и я натъпка в лулата си. — Трябва да разберете, че нашите модерни статистикалисти са интелектуални следовници на древните материалистически мислители, които изцяло отричат възможността за безплътно съществуване или за каквото и да е свръхфизическо съзнание, дори свръхсетивната перцепция. След като всички тези неща се превърнаха в доказуеми факти, материалистическата догма се разшири, като ги призна, но задължително в строгите рамки на материализма.
— Доказахме например, че човешкият индивид може да съществува в безплътно състояние и че се преражда в тялото на току-що новороден — продължи той. — Но статистикалистите не могат да признаят идеята за безплътно съзнание, тъй като възприемат съзнанието единствено като функция на физиологическия мозък. Затова постулират липса на съзнание при безплътния индивид или, както го нарекохте, сомнамбулно състояние. Налага им се да признаят съхраняването на паметта в безплътната индивидуалност, след като именно чрез възстановяване на съхранена памет от предишни прераждания бе фактически доказано безплътното съществуване и самото прераждане. Те си представят безплътната индивидуалност като материален обект или физическо явление с незначителна, но реална маса, в която може да се складира неограничено количество памет във вид на електрически заряди и която бива неудържимо привлечена от тялото на най-близкото непреродено новородено. Любопитна подробност е, че избраното средство за прераждане почти винаги е от същия пол като този на предишното прераждане, а изключенията са при индивиди с психологически сексуални отклонения.