Доктор Харнош забеляза незапалената лула в ръката си, лапна я и я запали. За момент тя остана да стърчи насред черната му брада, докато той всмукваше със задоволство.
— Тази убеденост в незабавното прераждане кара статистикалистите, когато се дуелират или осъществяват доброволно прераждане, да търсят близост до родилни домове — добави той. — Лично аз знам за един случай на възстановяване на памет при прераждане, при който субектът — статистикалист, — доброволно обезплътен със смъртоносен газов инхалатор в секретното помещение на един родилен дом, се е преродил двайсет години по-късно в град Джедул на разстояние три хиляди мили оттук.
Квадратната черна брада на учения се разтресе от смях.
— А сега за политическите последици от тези теоретически спорове. Тъй като статистикалистите са убедени, че се прераждат напълно произволно, тяхната цел е да създадат абсолютно безкласов обществен и икономически строй, при който според теорията всеки индивид ще се прероди при равностойни условия с всеки друг Политическата им програма следователно чертае цялостно обобществяване на всички средства за производство и разпределение, премахване на наследствените титли и онаследеното благосъстояние — впоследствие и на цялата частна собственост, — както и тотален управленски контрол на всички икономически, социални и културни дейности. Разбира се — извини се доктор Харнош, — политиката не е моя специалност. Не бих си позволил да преценявам как това би функционирало на практика.
— Аз бих — отсече Въркън Вал, като си припомни всевъзможните времепредели, където бе срещал подобни действащи системи. — Никак не би ви се понравило, докторе. А волиционалистите?
— Тъй като са убедени, че са в състояние сами да изберат обстоятелствата на следващите си прераждания, те са партията на статуквото. От само себе си се разбира, че почти всички благородници, богати търговски и фабрикантски фамилии и специалисти са волиционалисти; повечето работници и селяни са статистикалисти. Или поне бяха в по-голямата си част, преди да започнем да оповестяваме резултатите от експерименталната дейност на лейди Далона.
— Ето, че стигаме и до нея — възкликна Въркън Вал. Ситуацията започваше да му се изяснява.
— Да. Донякъде в прекалено опростена форма, но ситуацията е приблизително такава — потвърди доктор Харнош Хош. — Лейди Далона внедри голям брой усъвършенствания и някои нововъведения в нашата технология за възстановяване на паметта от предишни прераждания. По-рано бе необходимо да поставим субекта в състояние на хипноза, по време на която той или тя разказваха спомени от предишни прераждания, които бяха записвани. Когато излизаше от транса, човекът не помнеше нищо; оставаше единствено записът. Но лейди Далона създаде технология, чрез която тези спомени можеха да се съхранят в така наречената предна част на подсъзнанието на индивида, така че при желание да бъдат прехвърлени на нивото на съзнанието. Нещо повече, тя можеше да възстановява спомени от предишни безплътни състояния, което ние така и не бяхме успели да постигнем. — Доктор Харнош поклати глава. — И като си помисля, че когато я срещнах за първи път, я сметнах за поредната търсеща сензационна слава състоятелна млада дама и за малко да й откажа място в института!
Не бе единственият, когото бе успяла да изненада, помисли си Въркън Вал. Той поне бе изненадан приятно.
— Както виждате, това изцяло опровергава статистикалистическата теория за прераждането. Така например получихме чудесна серия възстановени спомени от четири предишни прераждания и четири инкарнации на един пациент. При първите е бил селянин в имението на заможен благородник. За разлика от повечето си приятели, които се преродиха почти незабавно след обезплътяването в други селски семейства, този човек изчака петдесет години в безплътно състояние възможността да се прероди като син на техник, получи техническо образование и стана физик-изследовател. За следващото си прераждане избра незаконния син на благородник. В настоящото си прераждане е член на заможно фабрикантско семейство и съпругата му е с благородническо потекло. За пет прераждания успя да се изкачи от най-ниското до съседното на най-високото стъпало на социалната стълбица. Твърде малко представители на класата, от която започна своя възход, притежават такова постоянство и целенасоченост. А сега, разбира се, и случаят с лорд Гарнон от Роксор.