И той описа последния експеримент, в който бе участвала Хедрън Дала.
— Да, всичко това звучи твърде убедително — заключи Въркън Вал. — Да разбирам ли, че ръководителите на волиционалистката партия са удовлетворени от резултатите от работата на лейди Далона?
— Удовлетворени? Уважаеми лорд Вирзал, та те не са на себе си от възторг! — възкликна Харнош от Хош. — Както посочих, статистикалистическата програма за обобществяване се основава изцяло на твърдението, че никой не може да избере обстоятелствата на следващото си прераждане, а тъкмо то се оказа абсолютна нелепост. Преди да бъдат обявени откритията на лейди Далона, те бяха господстваща партия, която контролираше мнозинството в Парламента и Изпълнителния съвет. От дълго време единствено Конституцията ги възпираше от изпълнение на програмата за цялостно обобществяване и тъкмо възнамеряваха да гласуват конституционни промени, които да вдигнат бариерата. Очакваха да са в състояние да го направят след предстоящите общи избори. Но в момента социалното неравенство е за предпочитане. То гарантира на хората очаквания за следващото прераждане. Вместо да се стреми да премахне богатството, привилегиите и благородническото съсловие, пролетариатът иска да се прероди в тях. — Харнош от Хош се разсмя доволно. — Виждате как е побесняла статистикалистическата партийна върхушка!
— В тая работа има някаква уловка — обади се за първи път Марник Убиеца. — Не могат всички да се преродят като принцове, няма достатъчно вакантни места. Пък и нито един аристократ няма да се прероди в тракторист, за да отстъпи мястото си на тракторист да се прероди като аристократ.
— Напълно вярно — съгласи се доктор Харнош. — Има уловка, която повечето хора няма да признаят дори на себе си. Твърде малко са хората с воля, интелигентност или капацитет да направят усилието, демонстрирано в цитирания преди малко случай. Интересите на обикновения човек са почти изцяло в сферата на физиологията. Той смята подобно усилие за мъчително и прави възможно най-незначителното. А това е единственото възможно усилие за един безплътен индивид. И понеже е неспособен да изтрае необходимите петдесетина години за едно добро прераждане, той се преражда след около година просто от скука в първото попаднало му средство, което обикновено не предпочита никой. — Доктор Харнош разрови недогорелия тютюн в лулата си и го издуха. — Но никой не би признал собствената си недостатъчност дори на себе си. Сега всеки машинен оператор или земеделски работник на планетата си въобразява, че би могъл да се прероди в принц или милионер. Политиката не е моя област, но съм готов да се обзаложа, че с оборването на статистикалистическата теория за прераждането претърпя абсолютен крах и статистикалистическият социализъм.
Когато се върнаха в хотела, Олирзон беше в гостната, полуизлегнат в кресло със свалена облегалка — пушеше лулата си, заглаждаше острието на камата си с джобен брус и гледаше сладострастно някаква млада жена върху видеоплочата. Беше изключително добре оформена, с доста оскъдно облекло, и поклащаше гръд към невидимата си публика, изпадайки последователно в гняв, скръб, презрение, настойчиви молби и безброй други емоции.
„… това гнусно престъпление — произнасяше патетично с дрезгав контраалтов тембър тя, докато Въркън Вал и Марник влизаха, — гнусно дори за престъпните зверове, които са го замислили и извършили! — Тя насочи обвиняващ пръст напред. — Това убийство на прекрасната лейди Далона от Хедрън!“
Въркън Вал се закова на място, очаквайки да научи някаква новина, която не е чул. Олирзон, изглежда, разгада мислите му и се ухили, за да го успокои.
— Не очаквайте нещо от тая, лорд Вирзал. — Той насочи ножа си към видеоплочата. — Просто политически пропаганда за лапнишараните. Но пропагандаторката все пак си я бива.
„А сега — сниши благоговейно глас притежателката на разкошните природни дадености — ви показваме последното изображение на лейди Далона и Дизред, нейния предан Убиец, направено непосредствено преди да изчезнат.“
Плочата потъмня и се разнесоха звуците на бавна погребална мелодия. След малко отново просветна и изникна обширна зала, изпълнена с мъже и жени в ярки многоцветни костюми. На преден план, облечена в тясна тъмносиня пола и късо червено сако, се намираше Хедрън Дала, точно както изглеждаше на солидографите в Дергабар след направените козметични корекции в Първо ниво, за да докарат външния й вид до този на малайоидните жители на Акор-Неб. Бе хванала за ръката мъж в черна туника и с червения знак на Убиец, красив екземпляр на своята раса. „Не може да й се отрече на малката Дала, че има вкус в това отношение“ — помисли си Въркън Вал. Фигурите се движеха на забавен каданс, сякаш мимолетното изображение бе удължено до възможния предел. След като запомни променената външност на бившата си съпруга, Въркън Вал съсредоточи вниманието си върху мъжа до нея. Накрая образът потъмня.