— О, така ли? — намеси Олирзон. — Вашето неодобрение лично срещу мен ли е насочено, или срещу Убийците като съсловие? В първия случай няма да пропусна да се заема лично с вас веднага щом настоящите ми служебни ангажименти приключат; във втория ще докладвам за вашето отношение в Обществото. Ще проверя как възприема вашите възгледи нашият Генерален президент Кларнуд.
Около масата бе започнала да се трупа тълпа. Някои хора бяха във вечерни дрехи, други бяха Убийци на служба в хотела, а трети бяха неприкрепени.
— Е, няма да се наложи да го търсиш далеч — обади се един от струпалите се, разбутвайки тълпата.
Беше на средна възраст, склонен към надебеляване. Телосложението му напомни на Въркън Вал за Торта Карф. Червеният знак върху гърдите му бе в златна кръгла обшивка и вместо черни криле и сребърен куршум представляваше сребърни криле и златна кама. Той се поклони пренебрежително на Марнак от Башад.
— Кларнуд, Генерален президент на Обществото на убийците — обяви високо мъжът. — Марнак от Башад, правилно ли чух, че считате членовете на Обществото за недостойни да водят преговори по въпрос на честта с вашите приятели от името на този благороден мъж, който бе достатъчно любезен да приеме вашето предизвикателство?
Наглостта на Марнак от Башад се бе изпарила. Тонът му бе станал почти сервилен.
— В никакъв случай, уважаеми Президент-Убиец — отрече той. — Но тъй като имах намерение да помоля тези господа да ме представляват, сметнах за по-подобаващо господинът също да бъде представляван от лични приятели. Така че…
— Съжалявам, Марнак — намеси се мъжът с посребряващата коса. — Не мога да ти бъда секундант, тъй като също имам спор с лорд Вирзал. — Той се изправи и се поклони. — Сирзоб от Або. Доколкото уважаемият Марнак е гост на моята маса, обидата срещу него е обида и към мен. В качеството си на негов домакин съм длъжен да ви поискам удовлетворение, лорд Вирзал.
— С удоволствие, уважаеми Сирзоб — отвърна Въркън Вал. Всяка следваща секунда ставаше все по-добре. — Естествено вашият приятел уважаемият Марнак има предимството на предизвикателството. Ще се погрижа за вас веднага щом, така да се каже, го удовлетворя.
Сериозният фанатизиран млад мъж също се надигна и се поклони на Въркън Вал.
— Ирзол от Нарва. Аз също съм засегнат, лорд Вирзал. Не бих могъл да понеса унижението да грабнат храната ми, както сторихте вие. Аз също настоявам за удовлетворение.
— При това напълно основателно, уважаеми Ирзол — одобри Въркън Вал. — А и супата, изглежда, си заслужава. — Той погледна със съжаление туниката на Марнак. — Моите секунданти незабавно ще започнат преговори с вашите. Вашето удовлетворение естествено трябва да изчака това на уважаемия Сирзоб.
— Ако ми е позволено да се натрапя — прекъсна ги със спокоен тон Кларнуд, — мога ли да предложа следното: щом лорд Вирзал е представляван от своите Убийци, вашите могат да представляват и трима ви едновременно. С радост ще ви предложа моите отлични офиси като безпристрастен надзирател.
Въркън Вал се обърна и се поклони като на кралска особа.
— За мен е чест, господин Президент-Убиец. Убеден съм, че никой не би могъл да действа в качеството на такъв по-удовлетворително.
— В такъв случай кога ще е най-удобно да уредим подробностите? — попита Кларнуд. — Изцяло съм на ваше разположение, господа.
— Защо, тук и сега, докато сме всички заедно — отвърна Въркън Вал.
— Не съм съгласен! — изкряска Марнак от Башад. — Не можем да преговаряме тук. Всички тези служители в хотела, като започнеш от управителя до долу, не са нищо освен доносници на новинарските служби!
— Не виждам какъв е проблемът? — настоя Въркън Вал. — Вие отлично знаехте това, когато наклеветихте публично лейди Далона така, че те да ви чуят.
— Лорд Вирзал от Въркън има право — отсъди Кларнуд. — Обидите, заради които го предизвикахте, също бяха изречени публично. Моля, нека се споразумеем сега. — Той се обърна към Въркън Вал: — Като предизвикана страна, вие имате право да изберете оръжията, а вашите опоненти след това имат право да съобщят условията, при които те ще бъдат използвани.
Марнак от Башад отново запротестира на висок глас. Нападението на лорд Вирзал срещу него било преднамерено провокативно, следователно било равносилно на предизвикателство. Самият той имал правото да назове оръжията. Кларнуд се съгласи.
— Другите господа предявяват ли същата претенция? — поинтересува се Въркън Вал.
— Ако го направят, няма да разреша — отвърна Кларнуд. — Вие провокирахте преднамерено уважаемия Марнак, но оскърбленията, че го провокирахте точно на масата на уважаемия Сирзоб и че метнахте супата на уважаемия Ирзол по него, не бяха извършени с намерение да ги провокирате. Тези господа имат право да ви предизвикат, но не и да се смятат за провокирани.