— Употребихте го, сякаш действително сте се родили с него, лорд Вирзал — отвърна Убиецът. — Само осем секунди от мига, в който почнахте.
Дойде ред на хотелската прислуга, която Кларнуд бе извикал със себе си. Те пристъпиха, хванаха Марнак за краката и го изтеглиха настрана. Останалите наблюдава ха изнасянето му със смесени чувства. Другите двама противници не помръдваха; лицата им бяха замръзнали. Техните двама Убийци, които по всяка вероятност бяха заложили солидно на Марнак, изглеждаха разочаровани. А Кларнуд наблюдаваше Въркън Вал с очевидно повишен респект. Въркън Вал нахлузи ботушите си и отново се облече.
Последва спор за пистолетите. Накрая бе решено всеки да използва собственото си оръжие. И трите бяха почти еднакви — миниатюрни, доста по-тежки, отколкото изглеждаха, и изстрелваха малък десетграмов куршум на десет хиляди фут-секунди. При удар куршумът се раздробяваше, а улученият в която и да било част на тялото биваше убит на място от парализа на нервната система и блокиране на сърцето от вътрешното напрежение. Всеки пистолет имаше по двайсет патрона.
Въркън Вал и Сирзоб от Або заеха местата си с отпуснати встрани пистолети с лице един към друг на измерените предварително двайсет метра.
— Готови ли сте, господа? — запита Кларнуд. — Нямате право да вдигате пистолетите преди командата за стрелба. Можете да стреляте по ваша преценка след нея. Готови. Огън!
Двата пистолета подскочиха нагоре. Въркън Вал хвана главата на Сирзоб на мушка и натисна. Пистолетът ритна в ръката му и той видя синкава огнена стрела да изскача от дулото на пистолета на Сирзоб. Двете оръжия изтрещяха едновременно, но докато куршумът на Сирзоб изсвистя край главата на Въркън Вал, лицето на Сирзоб се сгърчи и той тупна по очи. Въркън Вал щракна с палец предпазителя и застана неподвижен. Прислужниците се приближиха, хванаха Сирзоб за петите и го изтеглиха до тялото на Марнак.
— Е, уважаеми Ирзол, вие сте следващият — викна Въркън Вал.
— Лорд Вирзал стреля веднъж — възрази един от секундантите на противника, — а уважаемият Ирзол е с пълен магазин. Лорд Вирзал трябва да постави нов магазин.
— Давам му предимство. Да приключваме по-бързо — отвърна Въркън Вал.
Ирзол от Нарва пристъпи до огневата позиция. Той не се страхуваше от смъртта — никой от жителите на Акор-Неб не се страхуваше от смъртта. Езикът им не съдържаше нито една дума, която да изразява схващането за тотално и окончателно изчезване — а и обезплътяването от изстрел бе почти напълно безболезнено. Но започваше да подозира, че е изпаднал в глупава ситуация, забърквайки се в тази история. Имаше още работа в настоящото си прераждане, която искаше да свърши, а и политическата му партия би претърпяла загуба и по отношение на задълженията му, и от гледна точка на престиж.
— Готови ли сте, господа? — произнесе напевно, спазвайки ритуала Кларнуд. — Нямате право да вдигате пистолетите преди командата за стрелба. Можете да стреляте по ваша преценка след нея. Готови. Огън!
Въркън Вал улучи Ирзол от Нарва в главата преди той да е повдигнал пистолета си и наполовина. Ирзол рухна върху оставеното от Сирзоб кърваво петно, а прислугата приближи и изтегли тялото му при другите две. Това заприлича на Въркън Вал на някаква промишлена операция върху конвейер. Той постави на мястото на изразходваните патрони нови два и пъхна пистолета в кобура. Двамата Убийци, чиито шефове бяха ликвидирани толкова експедитивно, започнаха да изчисляват загубата и да се разплащат с победителите.
Кларнуд, Генералният президент на Обществото на убийците, пристъпи напред, преплете пръсти и чукна рамо с Въркън Вал.
— Лорд Вирзал, виждал съм доста дуели, но подобно нещо не бях виждал — каза той. — Би трябвало да станете Убиец!
Това беше изключителен комплимент. Въркън Вал благодари скромно.
— Бих искал да разговаряме насаме — продължи Президентът-Убиец. — Мисля, че си заслужава да разменим няколко думи.
Въркън Вал кимна.
— Апартаментът ми е на петнайсетия етаж над нас. Това устройва ли ви?
Той изчака, докато загубилите уредят сметките си, и махна с ръка на двамата си Убийци.
Управителят на хотела ги очакваше в Марсианската зала. Изглеждаше така, сякаш имаше намерение да накара Въркън Вал да освободи апартамента. Но щом видя приятелски поставената върху рамото му ръка на Генералния президент на Обществото на убийците, пристъпи напред, като се кланяше и усмихваше.
— Ларнорм, искам да поставиш петима от най-добрите си Убийци да охраняват подстъпите към апартамента на лорд Вирзал — нареди му Кларнуд. — Аз ще изпратя петима от Камарата на убийците, за да могат твоите да изпълняват обичайните си задължения. И ще те държа отговорен чрез собственото ти плътно съществуване за безопасността на лорд Вирзал в този хотел. Разбрано?