— Между нас казано — отвърна той, — аз съм от системата Арктур. Пристигнах при лейди Далона от родната ни планета и когато я избавя от вас, соларианците, според нашите обичаи ще получа ръката й. Тъй като тя е дъщеря на императора на Арктур, това би било чудесен избор за мен.
Кларнуд се изхили.
— Знаете ли, ако ми го повторите още три-четири пъти, може би ще го повярвам. А доктор Харнош от Хош би повярвал още от първия път — започна да си говори сам веднага щом лейди Далона започна експерименталната си дейност тук. Лорд Вирзал, ще си позволя да рискувам с вас. Лейди Далона е все още плътна или поне беше допреди четири дни, а така също и Дирзед. Двамата се укриха след празненството по обезплътяването на Гарнон от Роксор, за да избегнат враждебността на статистикалистите. Два дни след изчезването им Дирзед се обади в Камарата на убийците и съобщи за това, без да ни каже нищо повече. Предполагам, че след три-четири дни отново ще мога да се свържа с него. Бихме искали поне до приключването на изборите обществото да остане с впечатлението, че статистикалистите са я ликвидирали.
Въркън Вал кимна.
— Бях почти сигурен, че е точно така — каза той. — Може би ще се свържат с мен, но ако не го направят, имам нужда от помощта ви, за да установя контакт с тях.
— Защо смятате, че лейди Далона ще се опита да установи контакт с вас?
— Тя има нужда от всеки, който би могъл да й помогне. При това знае, че аз бих могъл да й помогна, и то доста. Защо, мислите, преустанових издирването й и рискувах плътското си съществуване, като се бих с тези хора заради някакви несъществени подробности и политическа пропаганда? — Въркън Вал се приближи до новинарската видеоплоча и щракна бутона. — Да видим дали вече има резултат.
Плочата просветна и се появи красив млад мъж в гарниран в златно зелен костюм, който тъкмо казваше: „… е под солидната охрана на Убийците. В ексклузивно интервю представител на службата — Убиец Хирзиф, един от двамата секунданти на опонентите на лорд Вирзал — заяви, че по негово мнение превъзходството му над тримата било толкова категорично, че не им е оставил абсолютно никакъв шанс и че вече е отказал оферта от страна на статистикалистическата партия за десет хиляди системни монетни единици за обезплътяването на лорд Вирзал. «Когато реша да се обезплътя — заяви Хириф Убиеца, — ще поканя приятели и ще го направя, както се полага. А дотогава не бих вдигнал ръка срещу лорд Вирзал и за десет милиона.»“
Въркън Вал изключи видеоплочата.
— Разбирате ли какво имам предвид? — попита той. — Победих тези политици единствено заради оповестяването. Ако Далона и Дирзед са около някоя видеоплоча, ще разберат как да ме открият.
— Хирзиф не би трябвало да споменава отказа от подобна оферта — намръщи се Кларнуд. — Това не е морално за един Убиец. Браво, лорд Вирзал, умно сте го планирали. Би трябвало да доведе до резултат. Бих ви пожелал да измъкнете лейди Далона от Дарш, а за предпочитане и от Тера, колкото можете по-скоро. Дотук извлякохме полза, но не бих искал нещата да стигат прекалено далеч. Ситуацията би могла да доведе до истинска гражданска война, а не бих искал това да се случи. Обадете ми се, ако се наложи. Ще ви оставя парола за достъп до Камарата на убийците.
Още докато Кларнуд говореше, истинската гражданска война вече се разгръщаше. На другата сутрин частично потушените от полицията сражения избухнаха отново. Наетите от хотел „Солар“ Убийци — тежко превъоръжени през нощта — имаха сериозно стълкновение с привърженици на статистикалистите на етажната площадка над апартамента на Въркън Вал и в момента няколко полицейски въздушни корабчета патрулираха около сградата. Правилото за намеса на полицейски сили, изглежда, се състоеше в това, че макар частните лица да имаха неоспоримо право да оспорват различията си един спрямо друг, всяко нарушаване на сигурността на неучастващите в подобни стълкновения беше табу.
Но доколко успешно полицията съблюдаваше спазването на това правило бе съмнително. Още от зазоряване до слуха на Въркън Вал непрекъснато достигаше пукотевицата на малокалибрени и тракането на автоматични оръжия в различни части на извисяващата се градска секция. Знаеше, че повече от пет века на Акор-Неб не е избухвала гражданска война, но ето че Хедрън Дала, доктор на психическите науки и извънреден междувремеви смутител, се бе появила в сектора преди по-малко от една година. По-скоро бе изненадан, че безредиците се бяха забавили толкова време.
Един от прикрепените от хотелската управа към него служители влезе в гостната с бял пластмасов квадрат в ръка.