Выбрать главу

7500!

Това явно беше някаква грешка, но за всеки случай тя трябваше да изпълни указанията. Усети внезапни тръпки и погледна вляво, за да види дали алармата е привлякла вниманието и на някой друг.

Не. Никой не гледаше към нея.

Авис се наведе напред и се вторачи в информацията на екрана, после натисна бутона на предавателя.

— „Еърбридж“ 90, тук центърът в Албакърки. Видях, че транспондерът ви предава сигнал „7500“. Вярно ли е?

Сърцето й биеше лудешки в очакване на отговора.

— Потвърждавам, Център. Подадох сигнал „7500“. В пилотската кабина имам неканен гост.

Авис се облегна назад. Цялата изстина. Истина беше! „7500“ означаваше отвличане.

— Прието, „Еърбридж“ 90. Сигналът „7500“ е действителен. Моля, поддържайте височина шест хиляди метра и стойте на линията.

На борда на „Еърбридж“ 90 — 10:55

Ръцете й леко трепереха, но Анет се опита да прикрие безпокойството си, докато поднасяше напитките на пътниците в първа класа. После се върна в помещението за екипажа и в същия миг прозвуча напрегнатият глас на Кен Улф:

— Драги пътници, говори командирът на полета. Имаме малка изненада за вас. Закъсняваме за Финикс, понеже Ръководството на въздушното движение ни бави, за да ни включи в потока за летището във Финикс и ни насочва към Монюмънт Вали, Юта, но имаме разрешение да се спуснем и да разгледаме по-отблизо. Ще ви закараме във Финикс веднага щом ни позволят, а през това време можете да се насладите на гледката, която ще видите след около пет минути.

Анет взе вътрешния телефон и натисна копчето за повикване на пилотите. Улф отговори веднага.

— Кен, трябва да говоря с теб.

— Кажи, Анет.

— Лично.

— Защо?

— В качеството си на старша стюардеса искам да вляза в пилотската кабина и да говоря с теб. Веднага. Какво става, Кен?

— Анет, в момента не можеш да влезеш. Но не се притеснявай.

Тя се облегна на вратата. Дали не преживяваше някаква параноидна заблуда? Може би беше смешно да се тревожи. Но Кен Улф не я пускаше да влезе при него и това означаваше, че крие нещо. Тя се притесни още повече. Кен Улф бе непредсказуем и затворен, но обикновено не се изолираше от стюардесите. Имаше възможни причини за отказа му, но нито една от тях не й харесваше.

„Ами, ако другият пилот управлява незаконно самолета и Кен не иска да знам това? Ще бъдем изложени на риск. Трябва да направя нещо.“

— Командире, искам да говоря с Дейвид.

Настъпи смразяващо мълчание. Ако не беше на мястото си, Дейвид вероятно щеше да излъже, за да предпази Кен и себе си. Не беше позволено друг да кара самолета.

— Той е зает, Анет. После ще поговорим.

— Сега, ако обичаш. Искам да говоря с него веднага. Или не е на мястото си? По дяволите, кажи ми какво става?

Последва още една продължителна пауза, сетне гласът на Кен изведнъж прозвуча различно, с по-авторитетен тон.

— Добре, Анет. Имаш право. Слушай внимателно, защото съм много напрегнат. Дейвид не е тук.

— Какво?!

— Тук е един друг човек, който настоява да ни казва накъде да летим.

Тя затвори очи в опит да намери друго обяснение освен онова, което изскочи в съзнанието й.

Но нищо не се вместваше. Трябваше да попита, макар че думите заплашваха да заседнат на гърлото й.

— Кен?

— Да?

— Отвлечени ли сме?

Отново настъпи мълчание, което сякаш продължи цяла вечност.

— Потвърждавам, Анет. В Дуранго. Той изведнъж нахлу в кабината, тресна вратата и допря пистолет до главата ми… Добре го направи, да те вземат дяволите! — каза той с друг тон, очевидно се обръщаше към натрапника.

— Господи, Кен! Един ли е?

— Да. И размахва пистолета, за да свършвам с разговора. Не иска да казваш на пътниците. Нямало да нарани никого, но настоява да летим където заповяда.

— Къде? В Куба ли?

— Не знам, Анет. Първо иска да разгледа отблизо Монюмънт Вали, после ще ми каже накъде да продължа.

— А Бев и Кевин? Трябва да знаят какво се е случило.

— Не. Той подслушва този канал. Не можеш да им кажеш.

— Мъжът от място 18-Д ли е, Кен? Казва се Бек.

Отговор не последва.

— Кен?

Чу се изщракване, което показа, че връзката е прекъсната. Тя погледна слушалката, сякаш беше бомба с часовников механизъм, и бавно я остави на мястото й. Дали бе възможно похитителят да е мъжът от място 18-O?