Рудолф възвърна намусения си предизвикателен вид и я погледна.
— Е, какво искаш?
Кет се настани на облегалката за ръце на място 1-Б.
— Въпросът е, господин Бостич, какво искате вие? Забъркали сте се в голяма каша. О, момент. Забравих да ви прочета правата.
Рудолф изсумтя.
— Не съм извършил нищо нередно. Не е необходимо да ми четеш правата.
— Независимо от това, разпитът е официален. Заподозрян сте в притежаването на незаконни порнографски материали. Имате правото да мълчите…
Кет му прочете правата. Бостич се усмихна подигравателно.
— Свърши ли?
— Не, господине, току-що започвам.
— Нима? Позволи ми да ти обясня каква е действителността, малката. Ти си вън от играта. Онзи глупак в пилотската кабина ще свърши с игла в ръката на масата в затвора „Левънуърт“, но ти… Ще се радваш дори ако си намериш работа като регулировчик, превеждащ деца и старци на кръстовищата.
Тя се усмихна.
— Винаги съм харесвала тази длъжност. Пък и обичам децата. Ако се съди по снимките в компютъра ви обаче, вие явно също ти обичате. Малки момиченца, за предпочитане голи и с разтворени крака.
— Глупости!
— Така ли? Нали чухте какво намери командир Улф в компютъра ви? Отричате ли, че компютърът е ваш?
— Нямам причина да мисля, че той дори го е докосвал.
— Нима? Ами тогава потърсете компютъра си горе, в багажното отделение, където сте го оставили.
Кет се дръпна и Бостич стана. Отвори капака и щом видя, че вътре няма нищо, го затвори с трясък.
— Седнете, господин Бостич — каза Кет. — Ще се върна веднага.
Тя отиде до пилотската кабина и тихо почука шест пъти, в последователността, която й бе казал Кен. Вратата се отвори и Кет изчезна зад нея. След няколко секунди отново се появи. Носеше компютъра на Бостич и малкия касетофон, който бе намерила в куфарчето му.
Седна от другата страна на пътеката и погледна прокурора.
— Господин Бостич, взех назаем… или конфискувах, ако желаете… вашия касетофон и сега ще го включа. Признавате ли факта, че ще записвам онова, което кажете?
Той изсумтя.
— Откраднала си касетофона ми, за да го използваш срещу мен? Разбира се, давай. Никога няма да приемат това в съда.
— На външната страна на този компютър е прикрепена визитната ви картичка, господин Бостич. Потвърждавате ли, че компютърът е ваш?
Рудолф кимна.
— На глас, ако обичате.
— Да, това е моят компютър, но след като е бил откраднат от онзи маниак, аз нямам контрол върху онова, което е било записано там.
— Нов ли беше, когато го купихте?
— Да.
— Откъде го купихте?
— Поръчах го по пощата от производителя в Тексас.
— Някой друг използвал ли е редовно този компютър?
— И други са имали достъп до него.
— Въпросът ми е друг, господин Бостич. Попитах дали това е личният ви компютър, използван обикновено само от вас.
— Да. Аз съм основният потребител.
— Останете на мястото си, господин Бостич.
Кет включи компютъра и подаде необходимите команди, за да извика на екрана списъка на възстановените файлове. Пусна една от първите снимки и обърна компютъра така, че прокурорът да може да вижда екрана.
— Дръжте ръцете си на коленете, господин Бостич, но гледайте екрана. Позната ли ви е тази снимка?
— Не! Разбира се, че не. Някой я е сложил там.
Тя затвори портативния компютър. Бостич посочи към него, после към пилотската кабина.
— Той е откраднал компютъра ми. Тези отвратителни снимки и всичко друго, което не би трябвало да е там, очевидно е сложено от Улф.
Кет наклони глава на една страна, сякаш беше озадачена.
— Ами, имате проблем с това обяснение, господин Бостич, защото аз съм свидетел на последователността на придобиване на доказателствата и командир Улф нямаше време да остане сам с компютъра, преди тези снимки да бъдат открити.
Лицето на Рудолф се изкриви в злобна усмивка.
— Ти си му помогнала! Без заповед или вероятна причина си започнала да ровиш в компютъра ми и си му съдействала да изфабрикува тези обвинения. Това означава, че онова, което мислиш, че си намерила, е неприемливо в съда.
Кет поклати глава.
— Грешите. Не съм докосвала компютъра, преди да бъдат открити тези файлове. Кен Улф ги намери без намесата на ФБР. Те са вероятна причина. Би трябвало да знаете това. Въпреки арогантното ви държане по радиоуредбата преди малко, аз нямах причина да подозирам, че харесвате детска порнография. Нито командирът.