— Не харесвам детска порнография!
— Тогава защо в компютъра ви има петдесетина подобни снимки? Те съществуват. Ще ви покажа една от тях.
— Пак ще повторя, че когато сутринта се качих на самолета, в компютъра ми нямаше такива файлове, нито снимки! Улф ви е манипулирал по някакъв начин и е пипал компютъра. Не мога да се изразя по-ясно от това. Не знам защо снимките са там и не съм ги записвал.
Анет се бе приближила до тях и слушаше разпита. Кет помисли да я помоли да се отдалечи, сетне промени решението си и отново се вторачи в прокурора.
— Господин Бостич, не сте знаели, че в компютъра ви има порнографски снимки, така ли?
— Точно така. Никога не съм имал подобни неща. Та аз съм федерален прокурор. В твърдия диск на компютъра ми няма такива материали.
— Но сега има.
— Компютърът ми е бил откраднат от похитителя, който ме мрази, нали? Мислиш ли, че съдът ще приеме това като доказателство? Няма начин.
— Вероятно не ме чухте добре, господин Бостич. От мига, в който се качих на този самолет, аз съм в постоянен визуален контакт с Кен Улф и той нямаше никаква възможност да записва нещо в компютъра ви.
Рудолф се наведе напред и самодоволно се усмихна.
— Ами, госпожице начинаещ адвокат, не ти ли мина през ума, че това може да е станало преди да се качиш на борда?
Кет посочи с глава пътничката от място 1-Б, която се бе преместила назад.
— Сигурно ще се намери свидетел, който да даде показания, че от мига, когато компютърът ви е бил сложен в багажното отделение, никой не го е докосвал. После Кен Улф го взе и веднага го донесе в пилотската кабина. Аз го наблюдавах. Имате голям проблем, господин прокурор. Файловете действително съществуват, във вашия компютър са, незаконни са и не са инсталирани там нито от командира, нито от мен. И така, как ще обясните този факт?
— Виж какво, идиотко! Вече ти казах. Нямам никакви порнографски материали в компютъра си. Ясно ли е?
— Порнографските снимки, които бяха намерени в компютъра ви, са защитени с личната ви парола. Използвали сте я и за служебни файлове. Каза ли ви командирът Улф каква е паролата?
— Чух, че спомена нещо, но не го запомних.
— Паролата е 97883PSY.
— Е, и?
— Това личната ви парола ли е?
— Да, използвал съм я. Но не е единствената. Запазил съм я поради небрежност и Улф я е използвал.
— Какво означават числата и буквите?
— Произволно избрани числа.
— А буквите „PSY“?
— Не си спомням.
— Възможно ли е да са съкращение на някаква дума, господин Бостич?
— Не.
— И така, буквите нямат значение, избрани са произволно и по никакъв начин не са свързани с част от женската анатомия?
— Какво си мислиш? Че са съкращение от някаква мръсна дума? Ти си сексуална маниачка, Бронски.
Кет се усмихна и поклати глава.
— В моя компютър няма скрити порнографски снимки на деца.
Рудолф размаха ръце. Очите му блеснаха.
— Да те вземат дяволите! И в моя компютър нямаше детски порнографски снимки. Никога не съм притежавал такива и на твърдия ми диск нямаше изтрити файлове, доколкото си спомням. Ясно ли е?
Тя не каза нищо. Само го наблюдаваше. Рудолф се вторачи в нея — предизвикателно и без да съзнава какво е казал. Кет изчака още една минута, докато той примига и отмести поглед, после се прокашля.
— Господин Бостич, защо споменахте изтрити файлове?
— Какво?
— Ако файловете са изтрити, те просто изчезват, нали?
— Ами да — отговори Рудолф.
— Тогава защо смятате за необходимо да ме уверявате, че не сте изтрили никакви файлове? Любопитна съм, защото преди да повдигнете този въпрос, аз не съм споменавала пред вас факта, че такива файлове съществуват.
Бостич се облегна назад. Имаше вид на хванат натясно.
— Исках само да кажа, че никога не съм имал порнографски файлове. Не желаех да мислиш, че някога може да съм имал и после да съм се отървал от тях.
Кет поклати глава.
— И все пак не разбирам защо споменахте изтрити файлове… Щом никога не сте притежавали порнографски снимки на деца, тогава не е било възможно и да ги изтриете. Следователно този въпрос изобщо не би трябвало да ви вълнува. Има ли логика в това?