Той я погледна. Болката му беше осезаема.
— Том Дейвидсън. Човекът, който ми даде работа, когато отчаяно се нуждаех от нея. Да летя с частния му самолет. Преди две години той ме подкрепи и накара „Еърбридж“ да ме наемат.
— Как Дейвидсън е убедил Франк да го свърже?
Улф сви рамене.
— Може би се дължи на политическото влияние на Норт. Учудва ме, че той още лети след мен. Докато Том не се обади, не знаех, че… Норт е замесен. Вярно, милиардите му финансират авиокомпанията на Том, но…
— Норт не ми каза, че е собственик на „Еърбридж“, когато помолихме за помощ — обясни Кет.
— Не се изненадвам. Вероятно не е искал да мислиш, че защитава интересите на „Еърбридж“. Том се опита да ме убеди да кацна и да освободя всички, включително Бостич. Остана като поразен от гръм, когато чу какво сме намерили в компютъра на Бостич.
— Представям си — рече Кет. Изведнъж се почувства объркана от факта, че обаждането е било осъществено по средата на похищението. — Познава ли Бостич?
— От много години. Новината, че прокурорът харесва детска порнография, го накарала да се запита дали не е пряко свързан с Лумин. Много се зарадва, като чу, че Лумин е арестуван.
— Е, това беше една от главните ти цели, Кен.
— Да, но федералният съд в Денвър не е казал нищо за осъждането му, а това трябва да бъде направено.
— Провървя ни, Кен. С онова, което току-що изтръгнах от Бостич, мисля, че няма да са необходими федерални обвинения. Щатът Кънектикът също ще може да го осъди.
Той се вгледа изпитателно в лицето й.
— Искаш да кажеш, че Бостич е направил самопризнания?
— Не, но сам падна в капана. — Тя му показа касетофона на Бостич и го погледна в очите. — Изобщо не споменах, че си възстановил изтрити файлове, но той знаеше, че е имало такива.
— Това е нищо! Очевидно е!
По лицето му пробягна презрение. Кет вдигна ръка.
— Чакай. Бостич също знаеше, че снимката на Мелинда е там и точно какво има на нея. И това неволно признание беше направено пред свидетел и записано на магнетофонна лента.
— Нещо друго?
— Виж какво, Кен, това наистина не е неопровержимо доказателство, но ако се съди по реакцията му на въпросите ми и от извратения му интерес към детската порнография, убедена съм, че Бостич е задирял дъщеря си, когато е била малка.
На лицето му се изписа болка и възмущение и той възкликна:
— Как така?!
— След като излетяхте от Солт Лейк Сити, разбрах, че Бостич има дъщеря на име Ани, и когато го притиснах, реакциите му не бяха нормални.
— Нещо не ми е ясно. Как ще помогне всичко това да убедим съдията, че Бостич е излъгал за обаждането на Роджър Матсън?
— Ще разруши доверието му към него и съответно ще засили доверието към Матсън.
— Това не е достатъчно.
— Кен, досега Бостич винаги можеше да спечели срещу един обикновен детектив по отношение на доверието, заради поста, който заема. Но сега, след всичко, което открихме, вече не е така.
— Държавните съдии често са уверени в собствените си морални принципи. Тъпи копелета със слаба юридическа подготовка. И онзи не е изключение. Представяш ли си наглостта на един такъв идиот — да освободи убиец, само за да даде урок на полицията! Няма начин да промени решението си, защото се обаждаме от някакъв самолет с обвинения срещу Бостич. Само Бостич може да промени нещата.
— Кен… — отново почна тя, но той рязко се обърна към нея. Очите му блестяха, гласът му беше силен и гневен.
— По дяволите! Разбери, Кет! Или Бостич трябва да направи самопризнания пред съдията по телефона, при това през следващия един час, докато още летим, или аз няма да стигна доникъде и няма начин да осъдя Лумин, а с това не мога да се съглася!
Тя прехапа устни. Оптимизмът й се изпари, инстинктивното чувство, че е права, също. Беше необходимо нещо повече от липса на доверие към Бостич, незаконното притежаване на детска порнография и реакциите му на въпросите й. Дори връзката му с мръсния свят на детската порнография не беше достатъчна. Самият Бостич трябваше да даде показания, че се е обадил на детектив Матсън, за да му предаде информацията за убиеца на Мелинда.
— Правя всичко възможно, Кен.
— Знам — отговори той по-рязко, отколкото възнамеряваше.
Тя въздъхна и взе клетъчния телефон.
— Надявах се, че Матсън ще се обади… По дяволите!
— Какво има?
— Извън обсега на сигнала съм.