— В момента не обсъждаме този въпрос, господин Спрингфийлд. Говорете с агент Бронски.
Той кимна на Кет, която натисна бутона и повтори молбата си.
В гласа на главния прокурор прозвуча недоумение.
— Сигурно се шегувате, агент Бронски! Искате да повярвам, че Рудолф Бостич притежава незаконна детска порнография? Глупости!
— Видях снимките с очите си и доказателствата са приемливи в съда. Имам и магнетофонен запис, на който Бостич признава това.
— Магнетофонен запис?
— Прочетох му правата и го разпитах с негово знание.
— И той призна, че притежава такива неща?
— Не пряко. Но онова, което каза и е записано на лентата, е достатъчно, за да му бъде предявено обвинение.
Последваха няколко секунди мълчание и Кет отново натисна бутона.
— Господин Спрингфийлд, вие споменахте Телърайд. Още летим и командирът Улф е единственият пилот, който може да приземи боинга без произшествия. Той има оръжие, държи стотина заложници и положението е адски отчаяно. Успешният завършек зависи от това дали ще изпълним исканията на командира Улф, преди да се случи нещо трагично. Знаем какво сме открили. Имайте ми доверие, за бога! Издайте заповедите и се погрижете да бъдат изпълнени. Ако греша — а аз съм убедена, че не е така — ще освободим Бостич от обвиненията.
— И не забравяйте, Спрингфийлд — намеси се Кен, — че държа спусъка на бомбата. Изпълнете исканията ми, иначе всички тези невинни хора ще хвръкнат във въздуха.
Улф се обърна към Кет и се усмихна. Сетне посочи радиопредавателя и вдигна пръст към устата си. Кет се вторачи в таблото с уредите. Съзнанието й трескаво се бореше с етичното задължение, което знаеше, че вече е решила да пренебрегне.
Сложи пръст на бутона, но не намери сили да го натисне.
От другия край на линията се чу възмутена въздишка.
— През всичките си години на работа в правосъдната система не съм виждал ситуация, която дори да се доближава до тази. Агент на ФБР, заложник, да издава заповеди на главния прокурор на Съединените щати. Господи! Отговорът е не, и пак не, по дяволите!
— Господине… — започна Кет.
В честотата се намеси друг глас.
— Кет, тук е Бил Норт. Слушах разговора и за миг ще прекъсна връзката, за да поговоря с главния прокурор. След малко ще се чуем.
— Добре — каза Кет. Очакваше, че предавателят ще бъде изключен.
Но собственикът на гълфстрийма не затвори канала. Представи се и наблегна на връзките си с настоящия обитател на Белия дом — факти, които Кет не знаеше. Бил разказа накратко за съпричастността си към случая и къде се намира.
— Господин Норт, оценявам факта, че сте съвестен гражданин, но в момента не виждам причина за намесата ви.
— Много е просто, господин Спрингфийлд. Само бих искал да ви попитам дали сте изгубили разсъдъка си?
Думите бяха произнесени спокойно, сякаш не означаваха нищо.
— Моля?
— Слушайте внимателно, господин Спрингфийлд. Агентът на ФБР в боинга днес спаси живота на пътниците най-малко два пъти, като разсъждаваше и действаше бързо и се държеше смело. Докато вие седите там, на сигурно място, и поучавате как се преговаря с похитители, вашият боец на фронтовата линия Кет Бронски прави всичко това сама, без да има никаква подкрепа от шефовете по време на един от най-скандалните и политически непростими примери на бюрократичната глупост, на които съм бил свидетел. Гарантирам ви, че следващото ми обаждане ще бъде до президента на Съединените щати, независимо в коя точка на света се намира. А следващото обаждане до вас ще бъде от него със заповед да направите онова, което агент Бронски основателно иска и което здравият разум повелява да се стори. Затова престанете да се перчите, Спрингфийлд, и издайте заповедите! Тя знае какво говори. Бостич е боклук и с нещата, които е намерила Бронски, няма да изкара вечерта като федерален прокурор, още по-малко като главен прокурор на Съединените щати. Аз следя развоя на събитията. Вие не. Действайте.
— Господин Норт, като се има предвид, че не знам кой сте, бих могъл да се обидя от тона ви.
— А аз, господин Спрингфийлд, мога да превърна в своя главна политическа цел отстраняването ви от администрацията. Или ще предпочетете да сложите край на похищението и да не намесвате президента в тази история?
— Защо да ви вярвам, че имате връзки с администрацията му?