— Обадете се в Белия дом. Аз знам номера на вътрешния телефон, ако вие го нямате. Поискайте да говорите с Хари Ричардсън, между другото, заместник-шеф на канцеларията.
— Знам кой е Ричардсън.
— Ще изчакам три минути. Съветвам ви да му се обадите. Попитайте го кой е Бил Норт, по дяволите, и дали да послушате един от основните спомоществователи в последната президентска кампания.
Мартин Спрингфийлд мълча няколко секунди, после отговори:
— Добре, господин Норт. Постигнахте своето. И като размислих, по-добре е да подкрепя препоръчания от вас ход на действие.
— Разберете, господин Спрингфийлд, препоръката не е моя, а на агент Бронски.
— На когото и да е. Свържете ме с нея, ако обичате.
— О, това никак няма да е трудно. Всъщност мисля, че забравих да прекъсна линията. Агент Бронски чу разговора ни.
30.
На борда на „Еърбридж“ 90 — 17:39
— Справяш се страхотно, Крис!
Похвалата на директорката в Атланта запали в сърцето на Билингс малка искра на задоволство, на която той си позволи да се радва само секунди.
Вече му бе писнало от думите „съмнителни“, „предполагаеми“ и „недоказани“. Беше време да се увери с очите си дали снимките в компютъра на Рудолф Бостич наистина са детска порнография. Така че повика Анет, която се обади на Кен по вътрешния телефон, и когато вратата се отвори, направи знак на Крис да влезе. Кореспондентът пристъпи боязливо и се ръкува с Кет.
— Здравейте, господин Билингс — рече Улф.
— Благодаря ви, че ме пуснахте да вляза, командире. Агент Бронски ми каза…
— Знам, господин Билингс. Радвам се, че ще имате възможност да видите каква отрепка е Бостич. Надявам се, че успявате да предадете онова, което става тук.
— Ще бъда откровен с вас, командире. Опитах се да бъда безпристрастен, но не съм сигурен дали ще одобрите казаното от мен.
Кен го погледна и се усмихна.
— Не ме интересува какво говорите за мен, господин Билингс. Държа на онова, което ще кажете за Рудолф Бостич, за онзи идиот, съдията от Кънектикът, и за Брадли Лумин, който уби дъщеря ми.
— Поискахте да видите снимките — намеси се Кет, преди Крис да успее да добави нещо.
Репортерът кимна. Тя отвори компютъра и изкара на екрана списъка на файловете.
— Това е пакетът с мръсотии, който Бостич явно е купил и записал. Сега ще отворя няколко. — Кет го погледна през рамо. — Имате ли деца, господин Билингс?
Крис поклати глава.
— Или по-малка сестра, която обичате?
— Имам три по-големи сестри, които обичам, и две малки племеннички.
Тя кимна. Лицето й беше сериозно.
— Тогава снимките ще ви се видят двойно по-отвратителни.
Той се наведе, за да вижда по-добре. Първата снимка изтръгна от него възклицание, втората — по-сдържана реакция, а като видя третата, кореспондентът решително каза:
— Достатъчно.
— Не, има още една, която трябва да видите — каза Кет и пусна снимката на Мелинда — Кен изрично я бе помолил да я покаже на Билингс.
Крис преглътна с усилие и извърна поглед.
— О, боже!
Кет излезе от файла и обърна компютъра.
— Виждате ли тук визитната картичка на Бостич?
Той кимна, после попита:
— Ще предявите ли обвинения?
— Не мога да гарантирам, защото не съм прокурор, но мога да заявя, че разследването няма да бъде прекратено. А вашите репортажи? Това променя ли нещата за вас като репортер?
— Да бъдеш очевидец на нещо винаги променя журналистическите репортажи. Променя се и самият журналист. И аз трябва да го преодолея.
— Знаете, че заподозреният Лумин е арестуван, нали?
— Да. Казаха ми от Атланта. — Той се изсмя. — Полицията в Колорадо го арестувала за нарушение на правилника за движение.
Кен Улф рязко вдигна глава и се вгледа изпитателно в Билингс.
— За нарушение на правилника за движение?
Репортерът явно се притесни.
— Такава е информацията… поне засега.
Кен удари е юмрук по контролното табло и стисна зъби.
— Господи! По дяволите! Излъгаха ме! Позволих си да очаквам поне някаква почтеност, а те ме измамиха!
— Те са го арестували, Кен. Има ли значение за какво?
Сложи ръка на рамото му и изпита облекчение, че той не се възпротиви.